ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
София 25.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 207 /2010 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Т. А. от с. П., общ. Дулово, против определение № 92/5.02.2010 г. по ч.т.д. № 33/2010 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение от 19.08.2009 г. по ч.гр.д. № 134/2009 г. на Силистренски ОС, с което е потвърдено определение по гр.д. № 282/2007 г. на Д. РС за вдигане на възбрана върху недвижим имот.
С обжалваното определение е прието, че правната същност на въззивното определение наподобява тази на определенията на въззивните съдилища по повод частни жалби по чл.396 ГПК /съотв. чл.315 ГПК-отм./, които подлежат на двуинстанционно разглеждане по силата на т.6 ТР 1/2001 ОСГК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно.
Въззивното определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274,ал.3 ГПК, където са изброени определенията подлежащи на касационен контрол. Определението по чл.396 ГПК не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
П. определение № 92/5.02.2010 г. по ч.т.д. № 33/2010 г. на ВКС-ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: