О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
[населено място], 25.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1889/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. Х. М., подадена от пълномощника й адвокат С. Б. С. от АК-Варна срещу решение № 243 от 10.02.2015 г. по гр.д. № 3572 / 2014 г. на Софийски апелативен съд с оплакване за нищожност , недопустимост и необоснованост на същото, без да излага доводи защо счита обжалваното решение за нищожно и недопустимо. Сочи като селективен критерий за допускане на касационно обжалване чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Касаторът обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № 5761 от 29.07.2014 г. по гр.д. № 5992 / 2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска й срещу Г. фонд за присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над 3000 лв. до 30 000 лв.
ВКС намира, че обжалваното решение е валидно, като такова постановено от правораздавателен орган в рамките на предоставената му от закона компетентност и е в писмена форма. Не се сочат от касатора и не се установяват данни, които да обосноват вероятна недопустимост в обжалваната част.
Ответникът Г. фонд представя отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за недопускането й до касационно разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат САС е приел, че ищцата при правилно разпределение на доказателствената тежест от СГС, не е доказала обема и интензитета на вероятните болки и страдания, не е установена по делото степента на засягане на телесната цялост на ищцата, продължителността на лечението ако е имало такова. Тези важни за определяне на справедлив размер на обезщетението обстоятелства са останали неизяснени поради процесуално бездействие на страната – не са събрани гласни доказателства, не е изслушана СМЕ, дори не е представена експертиза от лечебно заведение, от която би могло да се установят конкретни травматични увреждания.
По основанията по чл. 280, ал.1ГПК:
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът Ю. Х. М. не разграничава основанията за касационно обжалване по чл.281 от ГПК и основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение – общо и допълнително , по чл.280,ал.1 ГПК във вр. с ТР № 1 / 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е формирал решаващата воля на въззивния съд.
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуални въпроси решавани противоречиво от съдилищата, но не ги формулира. Той излага съображенията си във връзка с дадената от въззивния съд оценка на събраните по делото доказателства, но това е по съществото на касационната жалба и засяга правилността на решението.
Следователно, след като касаторът не обосновава основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, приложените към изложението решения на ВКС не следва да бъдат обсъждани на осн.т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на касационното обжалване касаторката дължи на Г. фонд претендираното от него юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв., който е под минималния размер по чл.7,ал.2 във вр. с чл.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 243 от 10.02.2015 г. по гр.д. № 3572 / 2014 г. на Софийски Апелативен съд, ГК, ІV състав в частта , с която е потвърдено Решение № 5761 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 5992 / 2013 г. на СГС, І г.о.,VІІІ състав в частта, с която е отхвърлен искът на Ю. Х. М. от [населено място] срещу Г. фонд за разликата от 3000 лв. до 30000 лв..
ОСЪЖДА Ю. Х. М. от [населено място] да заплати на Г. фонд –София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: