3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 29.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2050 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №591 от 17.12.13г. по гр.д.№927/13г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение №233/20.06.13г. по гр.д.№1683/12г. на Велинградския районен съд, с което А. М. К. и М. М. К. са осъдени да преустановят действията, с които пречат на А. М. К. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху УПИ ХІІ-58 от кв.14 по плана на [населено място], Велинградска община, като ответницата А. К. премахне или измести за своя сметка гардероб, намиращ се на терасата на първия етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в описания поземлен имот; премахне дървата, складирани в имота и преустанови отглеждането на две крави в обора на същия имот, а ответникът М. К. преустанови паркирането на лек автомобил в навес, изграден в имота.
Въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот е установено с влязлото в сила решение №272 от 30.12.2005г. по гр.д.№487/2005г. на Велинградския районен съд, с което същите ответници са осъдени да му предадат владението върху две стаи от сградата, построена в имота, а с решение №261/07.10.09г. по гр.д.№665/09г. на Велинградския районен съд е отхвърлен искът на ответниците за делба на същия имот – дворно място и сграда, тъй като той е собственост на ищеца. При това положение ищецът е материалноправно легитимиран да иска по реда на чл.109 ЗС осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които му пречат да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем. Прието е, че наличието на такива неоснователни действия е установено от доказателствата по делото, поради което искът следва да бъде уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В нея се поддържа, че въззивното решение противоречи на решението от 29.07.2005г. по гр.д.№1495/04г. на СГС, ІV ГО и решение №869/12.05.98г. по гр.д.№205/98г. на ВКС, V ГО, по въпроса: „при уважаването на иск по чл.109 ЗС необходимо ли е безспорно доказване на собствеността върху вещите, чието премахване се иска и преустановяване на рязане на дърва, складиране на дърва, гледане на крави в процесния имот, както и паркирането на автомобил в навес, изграден в процесния имот”, както и на решение №7 от 24.02.2000г. по гр.д.№1440/99г. на ВКС, ІV ГО; решение №869/12.05.98г. по гр.д.№205/98г. на ВКС, V ГО и решение №216 от 04.03.1985г. на ВКС, ІV ГО, по въпроса „може ли прекратяването на всяко неоснователно действие по чл.109 ЗС да се насочи срещу бездействия на ответника”.
Ответникът в производството А. М. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Макар първият въпрос да е неточно формулиран, действителният му смисъл, произтичащ от контекста на касационната жалба, е дали ищецът по иск с правно основание чл.109 ЗС следва да докаже собствеността си върху вещта, която е подложена на неоснователно въздействие от ответника. Въпросът е определящ за изхода на делото, но по него няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото решение №869/12.05.98г. по гр.д.№205/98г. на ВКС, V ГО. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на УПИ ХІІ-58 от кв.14 по плана на [населено място], Велинградска община, както и на намиращата се в него двуетажна жилищна сграда, върху които има неоснователно въздействие от ответниците. По този начин той е действал в съответствие с приетото от ВКС, че негаторният иск е вещен, петиторен иск и че той включва съдебно установяване и потвърждаване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта. Няма противоречие и с решението от 29.07.2005г. по гр.д.№1495/04г. на СГС, ІV ГО, което също подчертава, че ищецът по чл.109 ЗС следва да докаже собствеността си върху вещта, засегната от неоснователното въздействие. Тъй като няма данни това решение на СГС да е влязло в сила, и на формално основание то не може да обуслови допускане на касационно обжалване, съгласно приетото в т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Смисълът на втория въпрос е дали чрез иск по чл.109 ЗС могат да се санкционират бездействия на ответниците. Този въпрос също е определящ за изхода на делото, тъй като предмет на правния спор са и състояния, поддържани с бездействия на ответниците – непреместването на гардероб и на складирани дърва в имота. Посочените решения на ВС и ВКС обаче не са свързани с този въпрос и затова няма противоречие между тях и обжалваното въззивно решение. Решение №7 от 24.02.2000г. по гр.д.№1440/99г. на ВКС, ІV ГО, разглежда хипотезата на незаконен строеж, който пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост; решение №869/12.05.98г. по гр.д.№205/98г. на ВКС, V ГО, разглежда въпроса за процесуалноправните последици от предявяване на иск по чл.109 ЗС от несобственик, който е починал в хода на процеса и е наследен от собственика на вещта; решение №216 от 04.03.1985г. на ВКС, ІV ГО е постановено в хипотеза на пречене по чл.109 ЗС, което се осъществява в имот на ответниците, който е съседен на имота на ищеца.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №591 от 17.12.13г. по гр.д.№927/13г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: