О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
[населено място] , 29.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2591/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК вр. § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №124/18.05.17г. по т.д.№25/17г. по описа на Окръжен съд Търговище,с което е потвърдено решение №619/28.11.16г. по гр.д.№1107/16г. на Районен съд Търговище,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск по чл.422 ГПК – за установяване съществуването на вземане ,за което по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение за суми в размер на 24 600 лв.,представляваща неплатенва цена по фактура №1100/27.04.15г. и 2259,06 лв. – лихва за забава за периода от 27.04.15г. до 21.03.16г.,ведно със законна лихва и разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] е оспорил наличието на основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
Предметът на предявения пред районния съд иск по чл.422 ГПК е за установяване съществуването на вземане на ищеца,възникнало в тежест на ответника по договор за покупко-продажба на машина за мулч, обективиран във фактура №1100/27.04.15г.,ведно с лихва за забавата на плащането и законната лихва,за което районният съд в заповедно производство по гр.д.№356/16г. е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В защитата си срещу така предявения иск ответникът се е позовал на извършено на същата дата – 27.04.15г. извънсъдебно прихващане на задължението му за плащане цената на машината с негово вземане от ищеца по фактура №194/27.04.15г., издадена за оформяне на покупко-продажба на апарат за пиролиза,на същата стойност, като за извършеното прихващане страните са подписали протокол и взаимно са осчетоводили насрещните си задължения като погасени. На тези твърдения на ответника в първоинстанционното производство ищецът е противопоставил възражения за неосъществени последици от прихващането, тъй като закупената от него вещ – апарат за пиролиза му е била продадена от ответника с недостатъци,водещи до пълна негодност на апарата за ползване по предназначението му , поради което от негова страна е предприето /с връчена на ответника на 28.03.16г. нотариална покана/ действие по разваляне на договора,обективиран във фактура №194/27.04.15г.По този начин ищецът е обосновал съществуването на вземането му по фактура №1100/27.04.15г.,за което е издадена заповедта за изпълнение.
За да отхвърли положителния установителен иск първоинстанционният съд е приел,че ищецът не разполага с вземане към ответника на посоченото от него със заявлението му от 21.03.16г. основание – неплатена цена по фактура №1100/27.04.15г.,предвид извършеното към тази дата прихващане.Наведените от ищеца доводи за разваляне на този договор са намерени от съда за неоснователни. Допълнително съдът е изложил мотиви,че дори да се приеме,че направеното от ищеца изявление е породило правните последици за разваляне на договорната връзка, то не би имало за последица признаване на вземането на заявеното в заповедното производство основание – от неизпълнение на договорно задължение за плащане на цената на закупената стока,тъй като в този случай сумата ще бъде дължима на основание неоснователно обогатяване,а не на основанието,посочено в заявлението – от неизпълнен договор.
При мотивиране на постановеното по реда на въззивното обжалване решение съставът на ОС Търговище е приел,че въведеното от ищеца твърдение за липса на осъществени последици от извършеното извънсъдебно прихващане на насрещните вземания по двете фактури,поради развалянето на договора за продажба на апарата за пиролиза по вина на ответника-продавач, не представлява изменение на основанието,на което е заявено вземането в заповедното производство,а е защитно процесуално действие спрямо въведеното от ответника възражение за настъпило погасяване на задължението чрез прихващане.Поради това е разгледал твърдените от ищеца факти за наличие на недостатъци на продадената вещ и развалянето на договорната връзка,като обуславящи дължимостта на претендираното от него за установяване вземане. Приел е за установено от изслушаните съдебно-технически експертизи и свидетелски показания,че дъното на горивната камера на апарата за пиролиза към момента на огледа от вещите лица и от свидетелите /които са предприели действия по почистването му няколко месеца след транспортирането му в базата на дружеството-ищец/ е било видимо деформирано с около 70 мм,което състояние на съоръжението не е безопасно при евентуалното му използване. Поради липсата на конструктивна документация за машината съдът е намерил за невъзможно да се установи доколко се касае за недостатък, намаляващ нейната годност за употреба,а след като това не е доказано,за недоказани са счетени и предпоставките за възникване на отговорността на продавача по чл.193 ЗЗД. В допълнение е изложил мотиви,че дори да се приеме , че деформацията на камерата е съществен дефект на машината, купувачът не е изпълнил задължението си по чл.194 ЗЗД след като приеме вещта,да я прегледа в течение на времето,което е обикновено необходимо за това в подобни случаи и да уведоми незабавно продавача за констатираните недостатъци.За да направи този извод,съдът се е позовал на събраните пред него гласни доказателствени средства,от които е приел за установено,че при закупуването на апарата същият е бил изпробван в присъствието на двете страни чрез изгаряне на гуми и одобрен от купувача; превозен е след пробата в базата на ищеца,заедно със съдържанието в горивната камера /по изрично искане на управителя на дружеството-купувач/,където е бил оставен на площадка в двора,без да бъде почистен и прегледан в обикновено необходимото за подобни случаи време, поради липса на интерес към машината за работа с нея; деформацията на камерата е била констатирана от служители на ищеца след изтичането на продължителен период от време – чак през есента на същата година. С това бездействие на купувача,според съда, е осъществена последицата на чл.194 ал.1 изр.2 ЗЗД – вещта следва да се приеме за одобрена,което лишава купувача от правото в по-късен момент да развали договора поради недостатъка. Като краен извод,съдът е приел,че в резултат неосъществяването на последиците на изявлението на разваляне на единия от договорите, настъпилото извънсъдебно прихващане на двете насрещни вземания,осъществено преди това с изявленията на двете страни,е погасило претендираното от ищеца вземане, поради което и искът по чл.422 ГПК е отхвърлен.
В първия раздел от приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК касаторът е направил твърдения за неизпълнено от ответната страна процесуално задължение,вменено му с определение на съда – да представи сертификат за качествата на материала,от който е изработена машината,вместо което последният е представил различен документ,озаглавен „Паспорт“, несъдържащ данни,въз основа на които чрез експертиза ищецът да докаже тезата си за негодност на материала. Като не е приложил разпоредбата на чл.190 Г. вр. чл.161 ГПК при това положение,според касатора, въззивния съд се е произнесъл по въпроса „за процесуалните последици от неизпълнението на указание на съда по чл.190 ГПК“ в противоречие с решение №195/29.06.16г. по гр.д.№665/16г. на четвърто г.о. на ВКС.
По-нататък в изложението касаторът поставя като разрешени от въззивния съд и значими за изхода на делото материално-правните въпроси: Когато недостатъкът на една вещ води до възникването на опасност за живота и здравето при обикновеното й употребление,то квалифицира ли това установения недостатък като такъв по чл.193 ЗЗД?; Кое е недостатъкът по смисъла на чл.193 и чл.194 ЗЗД – неподходящият или некачествен материал,от който е изработена вещта или конкретният зрително установим резултат /проявление/ на тези проблеми?; Когато за установяване на недостатък на дадена вещ са необходими експертни познания и по делото не са налице данни купувачът да е притежавал такива,това предполага ли „скритост“ на недостатъка по смисъла на чл.194 ЗЗД? Тези въпроси се релевират с допълнителен критерий по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК /преди изменението й с ДВ бр.86/17г./ – наличие на противоречива практика на съдилищата,което се обосновава с представени влезли в сила решения по гр.д.№538/11г. на ОС Велико Търново /по първия въпрос/,по гр.д.№4664/11г. на РС Стара Загора и по гр.д.№70264/14г. на РС Монтана /по втория въпрос/, по гр.д.№251/10г. на ОС Видин, по гр.д.№11845/10г. на РС Русе, по гр.д.№2420/13г. на РС Шумен и по гр.д.№188/12г. на ОС Добрич /по третия въпрос/.Във връзка с втория от въпросите допълнително касаторът се е позовал и на критерия по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК с твърдението,че даденото по него разрешение от въззивния съд противоречи на възприетото в задължителната практика на ВКС,обективирана в ТР №54/86г. по гр.д.№21/86г. на ОСГК на ВС.
В последния раздел на изложението, в относимост към изложените от въззивния съд мотиви, касаторът е изложил съображения за необходимост от тълкуване волята на законодателя,вложена в понятието „обикновен преглед“ по смисъла на чл.194 ЗЗД,която е обоснована с липса на произнасяне на съдилищата „за принципната граница,която отличава едни дължими от купувача фактически действия като „обикновен преглед“,а други като действия извън кръга на действията по „обикновен преглед“,който купувачът следва да извърши,за да запази възможността на по-късен етап да ангажира отговорността на продавача за недостатъци“.Счетено е,че отговорът на такъв въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол по следните съображения:
Въпросът „за процесуалните последици от неизпълнението на указание на съда по чл.190 ГПК“ дори и да би бил формулиран от касатора по прецизен начин, позволяващ да бъде даден конкретен,в аспект на питането отговор,не може да се определи като обуславящ. Същият се обвързва с твърдение за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение,поради неприлагането на разпоредбата на чл.161 ГПК, предвиждаща като последица от неизпълнение на вменено на страната задължение да представи намиращ се у нея документ – приемане за доказани фактите,за установяването на които страната е създала пречки. Видно от протоколите и писмените изявления,обективиращи извършените от съда и страните процесуални действия поведение на ответника в процеса,водещо до приложението на чл.161 ГПК, не се констатира. Действително,същият е бил задължен с определение на въззивния съд,постановено по реда на чл.267 ГПК, да представи сертификат за качество на материала,от който е изработена машината,заедно с всички придружаващи закупуването от ответника на процесната машина. В насроченото съдебно заседания ответникът е представил придружаващите машината документи,с които,по изявление на процесуалния му представител, е разполагал –фактура за закупуването й от чуждестранния производител, експертно заключение от Т. на У.,сертификат за техническо съответствие на машината,необходим за осъществяването на износа й от У. и за вноса й в България,технически паспорт,предоставен му от производителя, съответни митнически документи, разрешение от РИОСВ за вноса, монтажа и експлоатацията й.Допълнително е изложено твърдение,че тези документи са били представени и на ищеца при закупуването на машината от него. Последният нито е твърдял,нито е установил,че у ответника се е намирал документ,представляващ сертификат за качество на материала,нито е поддържал,че такъв документ умишлено не се представя,за да би било прието,че с непредставянето му страната е създала пречки за събирането му.Поради това и съдът не е имал основание за прилагането на последицата на чл.161 ГПК,а това му процесуално поведение не влиза в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.
От трите формулирани материално-правни въпроса вторият и третият не осъществяват общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не са намерили разрешения в мотивите от решението на въззивния съд по обуславящ за изхода на спора начин. В него не е обсъждан въпросът за качеството на материала,от който е била изработена машината,въпреки твърдяното от ищеца,че именно то представлява неин недостатък,а като такъв е приета констатираната в по-късен момент след приемането на вещта деформация на дъното на горивната й камера.Липсата на произнасяне по това възражение обаче би могла да се релевира като основание за допускане на касационно обжалване само със съответен процесуално-правен въпрос,какъвто не е поставен в изложението. Именно тази насока на разсъждения е мотивирала въззивния съд да приеме недостатъка „деформация“ на частта от съоръжението като явен недостатък,който ищецът е могъл да забележи веднага след приемането на закупената от него вещ , а бездействието му в продължителен период от време след това е обусловило и извода му за настъпване на последицата на чл.194 ал.1 изр.2 ЗЗД. Поради това и третият въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора.
Не следва да бъде допуснат касационен контрол на решението и въз основа на първия от тази група въпроси,макар по отношение на него да е осъществен общият критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото ТОС е приел,че констатираната деформация на апарата за пиролиза /провисване на дъното на горивната камера/ го прави опасен за по-нататъшната му употреба,но въпреки това е отказал да подведе това му състояние под нормата на чл.193 ал.1 ЗЗД. Цитираното в изложението и представено към него влязло в сила решение от 24.06.11г. по гр.д.№538/11г. на ОС Велико Търново /относимо към критерия по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,преди изм. ДВ бр.86/17г./ е произнесено в производство по предявен иск по Закона за защита на потребителите за претърпени от потребител имуществени вреди от дефект на закупена от него нова стока,вследствие на запалването й по време на експлоатация.В него е прието,че дефектът по смисъла на легалното определение в чл.132 ал.1 ЗЗП не се различава от термина „недостатък“,употребен в разпоредбата на чл.193 ал.1 ЗЗД и е налице тогава,когато изначално стоката не съответства на общоприетите очаквания за обичайната й употреба, според определените й характеристики като качество, количество, наименование, вид, състав, произход, отличителни черти,предоставената информация за нея,момент на пускане в обращение,включително когато отклонение от тези характеристики не осигурява безопасната й употреба. С възприетото в обжалваното пред ВКС въззивно решение разрешение съдът не е приел нещо различно от това,а се е произнесъл в смисъл,че липсата на конструктивна документация води до невъзможност да бъде направен извод доколко последвалото при експлоатацията изменение на машината /макар и застрашаващо в този й вид живота и здравето на лицата,опериращи с нея/ е резултат от производствено отклонение от заложените характеристики на вещта,което именно поради това съществено да намалява годността й за употреба.Т.е. съдът е приел липса на доказаност на недостатък именно в аспект на „дефект“,доколкото констатираната като обективно състояние на вещта деформация би могла да бъде и резултат на неправилна /несъответстваща на инструкциите за употреба/ експлоатация /напр. неспазване на предписаната максимална температура при горенето, претоварване или неправилно разпределение на горивните материали,оставянето на камерата в продължителен период от време непочистена и др./. Тази липса на противоречие в същността на изложените от съставите на двете окръжни съдилища мотиви обосновава извод за липса на основания за приложимост спрямо въпроса на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /преди изм. ДВ бр.86/17г./.
Не се обосновават предпоставки за допускане на обжалването и въз основа на наведените в последния раздел съображения – конкретен въпрос по приложението на закона не е формулиран,като цитираният по-горе в настоящото определение текст /подчертан от касатора в изложението му/ нито представлява зададен конкретно такъв,нито позволява при произнасянето с решението си по същество ВКС да даде общовалидно за подобни случаи разрешение, доколкото границата между действията по обикновения преглед на вещта,по смисъла на чл.194 ЗЗД и тези,които я надхвърлят,подлежи на конкретна преценка във всеки отделен случай,с оглед степента на доказване,осъществена в производството.
Предвид изложеното,следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното решение на ТОС.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството,представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1202,20 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124/18.05.17г. по т.д.№25/17г. по описа на Окръжен съд Търговище.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ап.6 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.2 ап.3 сумата 1202,20 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.