Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
2439_16_opr_chj_274(2)@248(3)_2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 03.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2439 /2016 г.
Производство по чл.248 вр. чл.274,ал.2 вр. чл.248,ал.3 ГПК.
Страната по делото В. Ц. Н. иска от съда да измени на основание чл.248 ГПК определението си по делото № 179 /28.06.2016 г., с което :
Отменя определение от 09.02.2016 г. по възз гр. д. № 3013 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о. с което на основание чл.248,ал.1 ГПК Р. Н. С. е осъдена да заплати на В. Ц. Н. и С. Й. Н. сумата 2 262 лева разноски по делото. Вместо това постановява:
Отхвърля искането на В. Ц. Н. за допълване на решение от 07.12.2015 г. по възз. гр.д. № 3013 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о. с осъждане на Р. Н. С. да му заплати разноски за процесуално представителство във въззивното производство на основание чл.38 ЗА.
Осъжда В. Ц. Н. да заплати на Р. Н. С. сумата 220 (двеста и двадесет) лева разноски за държавна такса и процесуално представителство в настоящото производство.
В. Н. иска определението да бъде допълнено на основание чл.248 ГПК, като бъда отхвърлено искането на С. Н. за присъждане на разноски за Варненския районен съд и за Варненския окръжен съд.
В. Н. иска определението да бъде изменено на основание чл.248,ал.1 ГПК в частта му относно разноските, като вместо него за разноски в размер на 220 лева бъде осъдена С. Н., като страна, по чиято инициатива е било образувано производството по допълване на решението по въззивното дело в частта за разноските.
Насрещната страна Р. Н. С. не е представила писмен отговор.
По основателността на молбата за изменение на определението в частта за разноските:
ВКС е разгледал частна жалба на Р. С. на основание чл.274,ал.2 ГПК и е формирал крайния правен извод, че С. Н. не е направила искане пред въззивния съд по чл.248,ал.1 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските, поради което с обжалваното определение по чл.248,ал.1 ГПК въззивният съд незаконосъобразно я е осъдил да заплати разноски на С. Нанова.
ВКС е приел, че В. Н. не е направил искане пред въззивния съд за присъждане на разноски за първа инстанция, а единствено искане по чл.248,ал.1 ГПК ищцата (Р. С.) да бъде осъдена да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в минимално предвидения размер, което въззивният съд е намерил за неоснователно, но не се е произнесъл по него (не го е отхвърлил с обжалваното определение). Вместо това въззивният съд е присъдил разноски за първоинстанционното производство, за които в молбата по чл.248,ал.1 ГПК не се съдържа искане, което е незаконосъобразно.
При извод, че обжалваното определение следва да бъде отменено, ВКС е решил въпроса по жалбата съгласно приетото с чл.278,ал.2 ГПК.
В. Н. е осъден да заплати на Р. С. разноски с оглед изхода от производството по частната жалба, тъй като е оспорил частната жалба и Р. С. е доказала, че е уговорила и направила разноските, чието присъждане е поискала.
ВКС е приел, че С. Н. не е направила искане пред въззивния съд по чл.248,ал.1 ГПК във въззивното производство, нито е оспорила частната жалба на Р. С., поради което не следва да бъде осъждана да заплаща разноски.
Първото искане на В. Н. е неоснователно:
След като ВКС е приел, че С. Н. не е направила искане по чл.248,ал.1 ГПК пред въззивния съд, той е отменил като незаконосъобразно определението на въззивния съд, с което такова искане е уважено (с което въззивният съд се е произнесъл по ненаправено искане). Разрешавайки въпроса по жалбата (по реда на чл.278,ал.2 ГПК) ВКС не следва да се произнася (да отхвърля) по ненаправено искане. ВКС се е произнесъл (е отхвърлил като неоснователно) само по искането на В. Н., за което е приел, че е направено пред въззивния съд.
Второто искане на В. Н. също е неоснователно:
Искането В. Н. да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател Р. С. разноските за производството по частната жалба пред ВКС в размер на 220 лева е основателно с оглед изхода от производството по частната жалба на Р. С. (отмяната на обжалваното определение и отхвърлянето на искането на В. Н. пред въззивния съд по чл.248 ГПК) и с оглед на това, че искането на Р. С. е направено своевременно и доказано.
Освен това В. Н. не е легитимиран да иска да бъдат присъдени разноски на друга страна по делото (С. Н. да бъде осъдена да заплаща разноски на Р. С.). Той има право да иска да бъде изменяно определението за разноските единствено по отношение на него, но това искане беше прието за неоснователно.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Ц. Н. с вх. № 7682 /29.07.2016 г. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на определение № 179 /28.06.2016 г., по ч.гр.д. № 2439 /2016 г. по описа на ВКС, г.к.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2