4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
С.…………………2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч.т.дело № 1192/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Експериментална база – Държавно предприятие към Институт по земеделие – Шумен – [населено място] брод, [община] срещу Определение № 113 от 11.03.2014 г. по ч.гр.д. № 74/ 2014 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 309 от 24.01.2014 г. по гр.д.№ 3632/2013 г. на Шуменски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят счита, че има правен интерес от иска, тъй като е накърнено правото му да получава от ответника услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”, за която плаща такса. Сочи, че за да се възстанови недължимо платена такса битови отпадъци, се реализира процедурата по чл. 129 и сл. ДОПК и предявеният иск неправилно е квалифициран като иск по чл. 124 ал. 4 ГПК, а е предявен по чл. 124 ал. 1 ГПК. Счита, че се засягат негови права и интереси и има правен интерес от делото, произтичащо от принципа, регламентиран в чл. 71 ЗМДТ. Аргументира, че по създаденото правоотношение ответникът следва да изпълнява задължението за сметосъбиране и сметоизвозване, а ищецът да плаща такса, което право на ищеца е нарушено, защото не получава услугата – това фактическо положение съответства на хипотезата на чл. 124 ал. 1 ГПК – иск, касаещ защита на права.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по решения процесуалноправен въпрос, по който няма съдебна практика: налице ли е правен интерес за иск по чл. 124 ал. 1 ГПК да се признае за установено съществуването на едно правоотношение и на едно право – ищецът да получава услугата „сметоизвозване и сметосъбиране”, с който иск не се цели игнориране на специалните разпоредби на чл. 129 и сл. ДОПК, които са следващи след реализиране на нарушеното право. Жалбоподателят сочи, че са противоречиви законите, на които се основава иска – чл. 124 ГПК и чл. 156 и сл. ДОПК, че остава с незащитен интерес, което е отказ от правосъдие – разпоредбите на ДОПК не припокриват изцяло гражданските правоотношения между страните, с което се нарушава принципа на равнопоставеност. Поддържа, че искът по чл.124 ГПК е преюдициален спрямо производството по чл. 129 и сл. ДОПК и конкретните суми са предмет на специалния административен ред, а не на настоящото дело, което е за правоотношение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, като не е посочена цена на иска, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като е приел, че ищецът иска да се признае за установено на основание чл. 124 ал. 1 ГПК, че съществува правоотношение, по което има право да получи от ответника услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”, и да се установи на основание чл. 124 ал. 4 ГПК, че ответникът не му предоставя тази услуга за процесния период. Съдът е изложил, че съгласно чл. 17 ал. 1 т. 6, вр. чл.1, вр. чл. 14 ЗМСМА в прерогативите на общината, като юридическо лице, са дейностите по сметосъбиране и извозване на отпадъци, които тя осъществява чрез своите предприятия и органи, и че ищецът на основание чл. 62 и сл. ЗМДТ, като собственик на имот на територията на общината, има право да се ползва от посочените услуги от датата на придобиването на имота и декларирането му, с което между страните автоматично възниква правоотношение въз основа на установената нормативна уредба, затова същото не подлежи на разглеждане с нарочен иск, от какъвто ищецът няма правен интерес. Съдът е аргументирал, че искът за установяване на неизпълнението на ответника съставлява иск за факт по чл. 124 ал. 4 ГПК, който е недопустим и че ищецът няма правен интерес да установи неизпълнението, тъй като може да релевира този факт в производството по чл. 156 и сл. ДОПК, вр. чл. 4 ал.1 ЗМДТ по обжалване на издаден АУДВ за ТБО, решението по което би имало значение за възникване на правото му на прихващане или на възстановяване на недължимо платена ТБО по реда на чл. 128 и сл. ДОПК, съгласно чл. 128 ал. 5 ДОПК.
С оглед изложеното, въз основа данните по делото, изведеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, следва да се доуточни до релевантния за делото въпрос: за правния интерес на ищеца от установяване съществуването на едно правоотношение и неизпълнението на поето от ответника задължение относно услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, когато е създаден специален административен ред за възстановяване на недължимо платени суми за такса „битови отпадъци”.
Трайноустановена е съдебната практика, че правният интерес от установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите права от възникнал правен спор, като не следва да има друг установен ред за защита правата на ищеца и ищецът да може с решението, постановено по установителния иск, да постигне целения резултат, без да се наложи да води друг иск за постигане на този резултат.
Ищецът с придобиване и деклариране на имот на територията на общината има право да ползва услугите „сметосъбиране и сметоизвозване”, претенцията му за установяване, че ответникът не е изпълнил задължението за предоставяне на услугите произтича от правоотношение, което по естеството си е административно и се регулира от метода на държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, поради което не се касае за спор за гражданско правоотношение, което да е предмет на установяване по иск по чл. 124 ал. 1 ГПК.
За възстановяване на недължимо платени суми за такси ”битови отпадъци” е установен специален административен ред – вземанията от такси, съгласно чл. 9б ДОПК се установяват с административен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 4 ал. 1 – 5 ДОПК и постановеното решение в производството по обжалване по чл. 156 и сл. ДОПК би имало значение за възникване на правото на прихващане или на възстановяване на недължимо платена ТБО по реда на чл. 128 и сл. ДОПК, съгласно чл. 128 ал. 5 ДОПК. Този ред изключва общия граждански ред по чл. 124 ал. 1 ГПК – актът за установяване на задължението за такса „битови отпадъци” има характер на административен акт и изпълнението на задължението на ответника не може да бъде разглеждано по общия исков ред. Искането за възстановяване на недължимо платени суми и за възстановяването им се прави пред съответния административен орган, отказът на който подлежи на административно обжалване.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По решения правен въпрос има създадена съдебна практика по чл. 274 ал. 3 ГПК – Опр.№601/29.11. 2010 г. по ч.гр.д.№ 568/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Соченото основание е налице когато поради съществуваща неяснота или непълнота на правната норма, се налага по тълкувателен път да бъде преодоляно несъвършенството на закона, с цел точното му прилагане от съдилищата, или ако разглеждането на въпроса би допринесло за осъвременяване на съществуващата във връзка с приложимата правна норма съдебна практика, отговаряща на променените обществени услови, какъвто не е разглежданият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 113 от 11.03.2014 г. по ч.гр.д. № 74/ 2014 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: