О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 30.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1968 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Хартекс” ООД срещу решение № 146 от 03.05.2019г. по т.д. № 155/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, с която е потвърдено решение № 26 / 10.01.2019г. по т.д. № 563 / 2017г. на Окръжен съд- Пловдив в частта му, в която е обявена за недействителна на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Феникс – юг“ АД /н/ сделката от 21.12.2012г. по нотариален акт №13, т.94, н. дело № 17108/2012г. на АВп – Пловдив, в частта й, с която „Феникс – юг „ АД /н/ е продал на „Хартекс” ООД 1/3 идеални част от следния недвижим имот: 2763/23276 идеални части от подробно описан в решението поземлен имот с идентификатор 56784.504.846 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [улица], с площ 23376 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбатизирана, и начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, и „Хартекс” ООД е осъдено на основание чл.649, ал.2 ТЗ да предаде на масата на несъстоятелността на „Феникс – юг „ АД /н/ владението върху 1/3 идеална част от този имот.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, поради просрочие на иска, за който се поддържа, че е предявен след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл.649, ал.1 ГПК. Твърди се, че този срок тече не от вписване на съдебното решение за възобновяване на производството по несъстоятелност в търговския регистър, а от обявяване на това решение в регистъра на съда по чл.235, ал.5 ГПК и в публичната книга по чл.634в, ал.1 ТЗ. Излагат се съображения, че случаите, в които началото на нормативно определен срок е свързано с вписване на съдебния акт в търговския регистър са винаги ясно дефинирани. Извеждат се аргументи и от факта, че началният момент на производството по несъстоятелност е постановяване на решението, а не вписването му в търговския регистър. Разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ относно срока не трябва да се тълкува разширително. Даденото от съдилищата тълкуване отрича възможността отменителните искове да бъдат предявени през периода от обявяването на решението на съда за възобновяване на производството по чл.235, ал.5 ГПК и неговото вписване в търговския регистър. Срокът тече от първия възможен момент за упражняване на потестативното право, който е моментът на обявяване по чл.235, ал.5 ГПК и в публичната книга по чл.634в, ал.1 ТЗ. След като чл.634в, ал.1 ТЗ изрично определя, че ако действията по чл.646 ТЗ са извършени на датата на постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, се смята, че те са извършени след откриването на производството по несъстоятелност, няма основание да се прилага различен подход относно решението по чл.632, ал.2 ТЗ. Вписването на решението по чл.632, ал.2 ТЗ не е конститутивно и не е условие, без което производството по несъстоятелност не следва да се счита възобновено.
Ответниците не представят отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела следното:
Молбата за откриване на производството по несъстоятелност на „Феникс – юг“ АД е подадена на 17.09.2014г., определената от съда дата на неплатежоспособност е 01.01.2012г., а процесната продажба е от датата 21.12.2012г., в рамките на срока по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Съобразено е, че производството по несъстоятелност е било спряно с първоначалното решение по чл.632, ал.1 ТЗ и съответно възобновено по чл.632, ал.2 ТЗ с решение от 02.09.2016г., като отменителният иск е трябвало да бъде предявен в едногодишния срок от момента на обявяване на това решение, съгласно чл.649, ал.1 ТЗ. Решаващият състав е посочил, че под „обявяване“ се разбира даване на публичност на обявения акт, а това може да стане единствено чрез процедурата, посочена в чл.622 ТЗ, вр. чл. 22, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ, а не чрез вписване на акта в регистрационно деловодната книга по чл.634в, ал.1 ТЗ. Изложени са съображения, че правните понятия имат това съдържание, което е посочено в закона, затова опитът да се тълкува употребения в разпоредбата на чл.634в, ал1 ТЗ термин „вписване“ като „обявяване“, при това в пряко несъответствие с предметния обхват на нормата на чл.22, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ, е несъобразен, както със закона, така и с възможността, всички кредитори да бъдат наистина публично оповестени за началото на срока по чл.649, ал.1 ТЗ. Обявяването на решението по чл.632, ал.2 ТЗ чрез вписването в търговския регистър е станало на 09.09.2016г., поради което на основание чл.621 ТЗ, вр. чл.61, ал.2 и ал.6 ГПК, едногодишният срок от тази дата е изтекъл на 11.09.2017г. /понеделник/. Отменителният иск е предявен при условията на чл.62, ал.2 ГПК на 11.09.2017г. в рамките на срока по чл.649, ал.1 ТЗ, поради което възражението за недопустимост на иска като просрочен е счетено за неоснователно. Въз основа на приетите две заключения на оценителната експертиза е направено заключение за съществено несъответствие на продажната цена и действителната пазарна стойност на продадения имот, тъй като първата цена и 14,73 пъти по-малка, с оглед на което искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е уважен.
В изложението към касационната жалба е поставен следния процесиалноправен въпрос, касаещ допустимостта на производството: „Кой е моментът на обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ, от който започва да тече срокът за предявяване на отменителния иск по чл.649, ал.1 ТЗ в случаите, когато спряното производство по несъстоятелност бъде възобновено при хипотеза на чл.632, ал.2 ТЗ“. Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че началният момент, от който започва да тече срокът по чл.649, ал.1 ГПК за предявяване на отменителен иск при възобновяване на делото, след постановяване на спиране на производството по несъстоятелност по чл.632, ал.1 ТЗ, е неясно определен, поради което тълкуването на разпоредбата ще допринесе за промяна на създадената съдебна практика, която е резултат на неточното тълкуване на посочената разпоредба.
Единственият формулиран от жалбоподателя правен въпрос е относим към допустимостта на иска. Доколкото ВКС следи служебно за наличие на вероятна недопустимост на иска, този въпрос следва да бъде разгледан в настоящата селективна фаза на касационното производство. Съставът на ВКС намира, че твърдяната от касатора евентуална недопустимост на иска не е налице, като искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е предявен в едногодишния преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ, който тече от обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ в търговския регистър, след постановяване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ, в каквато насока е и изцяло безпротиворечивата съдебна практика на съдилищата от всички инстанции /в случая не се разглежда хипотеза на чл.632, ал.5, вр. ал.2 ТЗ/. Не може да бъде споделено даденото от касатора тълкуване, че под обявяване на решението по чл.632, ал.2, вр. ал.1 ТЗ се разбират едновременно две неща – както обявяване на решението за възобновяване на производството в регистъра на съда по чл.235, ал.5 ГПК, така и в публичната книга по чл.634в, ал.1 ТЗ, тъй като това означава да се приеме, че началото на преклузивния срок е свързано с два различни момента, осъществяващи се последователно и в различно време, което е недопустимо. Следва да бъде споделен и довода на въззивната инстанция относно разликата в използваната в чл.634в, ал.1 ТЗ терминология – „вписване“, а не „обявяване“, както и съображенията за преследваната от законодателя цел с обвързване на началото на срока за отменителните искове с обявяването на решението по чл.632, ал.2 ТЗ в търговския регистър – даване на публичност за кредиторите, които, наред със синдика, са активно легитимирани лица по тези искове. С оглед изложеното, не е налице твърдяното от касатора „неточно тълкуване“ от съдилищата на разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ в частта относно началния момент на течението на преклузивния едногодишен срок, поради което не намира проявление наведеният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, атакуваният акт не се явява вероятно недопустимост, поради просрочие на иска, с оглед на което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 03.05.2019г. по т.д. № 155/2019г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.