О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София 05.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 229 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК
Образувано е въз основа на подадената от М. Ю. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 115 от 17.10.2018г. по в.гр.д. № 131/2018г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение № 374 от 5.07.2018г. по гр.д.№ 2031/2018г. на Районен съд Търговище като е отхвърлен предявения от него иск против С. М. М. с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения помежду им договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а.№ 199, т.ХІV, д.№ 3433/2008г. като неоснователен.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Изводът си за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е извел въз основа на ангажираните гласни доказателства /показанията на свидетелите К., М., А. и Ц./, като е приел, че ответникът е изпълнявал поетите с договора задължения. Грижил се е за ищеца, след преживяна от него катастрофа, ремонтирал е къщата му, ежемесечно е купувал и доставял в дома му необходимите му вещи, дрехи, лекарства и продукти. В мотивите е посочено, че с оглед поетото в сключения договор задължение от страна на ответника „да осигури живот, какъвто прехвърлителя е водил досега”, ищецът е следвало да установи какъв е бил начинът му на живот към момента на сключване на договора и дали е налице промяна в нуждите му. Съдът е счел, че не са представени доказателства, „ищецът да има нужди извън обичайните такива”, нито да е бил във влошено здравословно състояние, налагащо „осигуряване на повече грижи от тези, които му е осигурявал ответника или повече средства за издръжка, отколкото ответникът му е изпращал обичайно”. Въззивният съд е приел за установено, че „от около година отношенията” между страните са се влошили и че „е налице неизпълнение в рамките на последните няколко месеца на задълженията на ответника”, което се дължи от една страна на влошаване на здравословното състояние на последния, а от друга на „нежеланието на ищеца да общува с ответника”. Независимо от това, съдът позовавайки се на чл.87 ал.4 ЗЗД и ППВС № 3/73г., е приел иска за неоснователен с аргумента, че „частичното неизпълнение в последните няколко месеца, с оглед интереса на кредитора е незначително”.
Съобразно тези мотиви, касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставяйки въпроси, касаещи начинът по който следва да се осъществява релевантното изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Счита, че в случая, същият е разрешен от въззивният съд в противоречие с приетото в решения № 327 от 25.02.2015г. по гр.д.№ 1205/2014г.на ІV г.о., № 863 от 22.12.2010г. по гр.д.№ 1534/2009г.на ІV г.о., № 386 от 13.05.2003г. по гр.д.№ 947/2002г.на ІІ г.о., № 82 от 5.11.2011г. по гр.д.№ 1313/2009г.на ІV г.о., № 169 от 19.07.2013г. по гр.д.№ 1210/2012г.на ІІІ г.о., № 633 от 1.07.2002г. по гр.д.№ 944/2011г. на ІІ г.о.
На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя и въпроса: „Как следва да се цени казаното от фактическата съпруга на приобретателя по алеаторен договор при иск за развалянето му поради неизпълнение, като свидетелски показания или като обяснения от ответна страна?
Отделно касаторът счита постановения акт и за нищожен и постановен при очевидна неправилност, пред вид обстоятелството, че съдията-докладчик е бил кръстник при сключване на брака на една от разпитаните по делото свидетелка /П./, което обстоятелство установява с представен Акт за граждански брак № 193 от 10.07.1982г. Счита, че това обстоятелство предполага пристрастност на съдебния състав и опорочава постановения съдебен акт, след като съдията не се е отвел от участие в делото, съгласно чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, който е от значение за решаването на спора и е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която: Издръжката, при договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение /вж.решение по гр.д. №1534/09г.на ІV г.о./ При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението /вж.решение по гр.д.№ 1205/2014г.на ІV г.о./ В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и възможностите му да се справят сам/. Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение /нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка/вж.решение по гр.д.№ 1313/2009г.н ІV г.о./
По другия поставен от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по отношение на него не е налице посоченото специално основание. Въпросът за начина на преценка на показанията на лице, което е във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото е законодателно уреден в чл.166 ал.1 т.2 ГПК и по него е налице установена единна практика. В цитираната норма са посочени лицата, за които законодателят е предоставил възможност да откажат да свидетелстват, но когато те решат да го направят, показания им се преценяват по реда на чл.172 ГПК – с оглед всички данни по делото, като се има пред вид тяхната възможна заинтересованост.
Не е налице и визираното от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика, участието на съдия при разглеждане на делото в нарушение на чл.22 ГПК не води до нищожност, а е основание за атакуване на решението като неправилно, поради опасение за предубеденост на състава, който иначе е законен /вж. ТР № 13/76г./
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 115 от 17.10.2018г. по в.гр.д. № 131/2018г. на Окръжен съд Търговище.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: