4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
С., 07,04,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3038/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], „ Б. АД„- [населено място] и К. А. Г. от [населено място] против решение № 146 от 20.03.2013 г. по т.д. №1105/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Подаден е и отговор на касационната жалба, в който е обоснована неоснователността й. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са посочили, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, като е възпроизведен текста на основанието по т.3 на текста. Поставен е въпроса – „ Допустим ли е заведен иск по чл.422 ГПК, след като е постановен влязъл в сила съдебен акт, с който е отменено разпореждане за незабавно изпълнение …” Направени са общи доводи за това че разрешаването на този въпрос било от „ изключително значение за развитие на правото”. Поставени са и още няколко въпроса, свързани с правната квалификация на претенцията по чл.422 ГПК по отношение, на които страната е развила оплаквания за неправилност на изводите на съда изрично така разгледани и от нея. Развит е и лаконичен довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с направено от страната оплакване за нарушение от страна на съда на съдопроизводствените правила, с оглед приетото че „ условията по чл.3 от ДБК са се сбъднали”. Също така лаконично е посочено, че с решение по т.д.№ 327/09г. на ВКС, била формирана задължителна практика относно това, че когато договорът е сключен под условие и това условие не се е сбъднало, договорът следва да се счита прекратен а предявения иск следа да бъде квалифициран по чл.55, ал.1, пр.посл.ЗЗД.Страната е подала допълнителна молба в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, с която страната е уточнила, че по първите два въпроса следвало да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивирано с възпроизвеждане на т.4 на ТРОСГТК №1/№09г., както е възпроизведен и довода по отношение на оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са поставените въпроси – първият извън предмета на спор, дотолкова доколкото заповедта за изпълнение не е отменена и правата по същата следва да се реализират след влизане на решението по чл.422 ГПК в сила. Същото е относимо и към вторият въпрос, който също не е бил предмет на разглеждане в производството, а доколкото е относим към допустимост на иска по чл.422 ГПК, с оглед разваляне на сключения между страните договор, ще бъде разгледан отделно, тъй като допустимостта на съдебния акт подлежи на служебна проверка. Третият поставен въпрос, така формулиран съставлява оплакване за неправилност на изводите на съда, тъй като касае доказването на претенцията. Този извод следва и от обосноваването му с такова оплакване за неправилност.
Доколкото касаторите са заявили разбиране за недопустимост на решението, обосновано с неправилно разглеждане на иска по реда на чл.422 ГПК, то този довод е неоснователен. Искът по чл.422 ГПК е обусловен изцяло по предмет и страни от проведената първа фаза на заповедното производство- по издаване на заповед за изпълнение.Оттам и неговата правна квалификация, която е законово определена, след като е предявен в резултат на сукцесивно осъществено в заповедното производство действие -направено възражение по чл.415 ГПК. Искът по чл.422 ГПК има за предмет установяване на предявено по реда на заповедното производство вземане, като цели чрез признаването му по исков ред то да бъде реализирано чрез издадената заповед за изпълнение. В тази връзка не е налице недопустимост на решението, с оглед твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Без правно значение за установяване на общото основание, както вече бе обосновано е поставения въпрос, свързващ правната квалификация на иска с изявление за разваляне на договора. Не може да бъде обосновано и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед твърдението, че по различен иск, при различни заявени факти, ВКС е определил различна правна квалификация,тъй като в случая правната квалификация е законово определена и свързана с проведеното заповедно производство. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което касаторите са посочили и чийто текст са възпроизвели предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. С оглед тази дефинитвност на основанието в изложението липсват каквито и да било доводи свързани с него.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст са посочили и възпроизвели касаторите по отношение на поставените от тях фактически въпроси, то те следва да установят, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на общи и ирлевантни въпроси нито възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Оплакванията на страната за неправилност на акта и свързаните оплаквания с довода за необоснованост са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените в настоящето производство разноски в размер на 13200лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 20.03.2013 г. по т.д. №1105/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], „Б. АД„ [населено място] и К. А. Г. от [населено място] да заплатят на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 13200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: