3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
[населено място], 09.07.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр. д.№ 3678 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3,т.2 във вр. с ал.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от МБАЛ-Х.” АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. З. против определение № 872 от 12.05.2014г. на Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д. № 520/2014г., с което е оставена без уважение частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 373 от 01.04.2014г. по гр.д. № 86/2014г. на Хасковски окръжен съд за отхвърляне искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения иск.
Според жалбоподателя определението е неправилно. С неуважаването на искането за освобождаване от държавна такса се нарушават принципите на равенство на страните в процеса и сигурност при приложението на закона. Твърди се, че дължимата държавна такса е непосилна за лечебното заведение и ограничава достъпът му до правосъдие.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи правният въпрос дали е допустимо освобождаването от предварително внасяне на държавна такса по гражданско дело на лечебно заведение за болнична помощ. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Частният жалбоподател [фирма] е предявил пред Хасковски окръжен съд обективно съединени искове против четири търговски дружества – за нищожност на договорна ипотека, за установяване правото на собственост върху недвижим имот и за предаване владението върху този имот. Съдът е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 9 109,31лв. по сметка на съда. С молба от 28.03.3014г. ищецът е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 84 ГПК като е изтъкнал, че акционерите в дружеството са публичноправни субекти – държавата и общините, че финансовото състояние на лечебните заведения в страната е затруднено и заплащането на държавна такса е непосилно, а искът се предявява за защита интереса на дружеството.
С определение № 373 от 01.04.2014г по гр.д. № 86/2014г. Хасковски окръжен съд е оставил молбата без уважение. Изтъкнал е, че за ищеца като търговско дружество са неприложими хипотезите на чл. 83 ГПК за освобождаване от държавна такса на граждани; същевременно разпоредбата на чл. 84 ГПК, на която се позовава молителя, касае конкретни юридически лица – държавата, общините, Б. и конкретни искове – за публични вземания и права върху вещи, публична собственост. Ищецът не е след изброените правни субекти и предявените искове не са сред изрично посочените в закона.
Пловдивски апелативен съд с обжалвания акт е оставил без уважение частната жалба на ищеца срещу определението на първоинстанционния съд. Отново е обсъдил предвидените в чл. 84 ГПК хипотези на освобождаване от държавна такса на юридически лица и е приел, че ищецът не попада сред лимитативно изброените правни субекти и искове. Според съда тези норми не могат да се тълкуват разширително, тъй като това е въпрос на законодателна и фискална политика – прерогатив на законодателя е да определи кои субекти се нуждаят от правна закрила и от каква конкретно – по отношение на лечебните заведения такава е налице в разпоредбата на чл. 243, ал.2 ГПК. Съдът е намерил, че нормата на чл. 84 ГПК не противоречи на Конституцията и на Конвенцията за правата на човека и основните свободи, тъй като достъпът до правосъдие се осигурява при спазване на определени законови изисквания, вкл. внасяне на определена държавна такса и определяне на хипотези на освобождаване от такава.
Настоящият състав счита, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Не е необходимо тълкуване на закона, за да се отговори на поставения правен въпрос дали е допустимо лечебно заведение за болнична помощ да бъде освободено от предварително внасяне на държавна такса по гражданско дело. Разпоредбата на чл. 84 ГПК е ясна – в нея изчерпателно е посочено кои субекти и по кои искове се освобождават от държавна такса.
Ето защо следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване по този правен въпрос и на това основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 872 от 12.05.2014г. на Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д. № 520/2014г. по частната касационна жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: