О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София 30.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 23 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1087/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. К. чрез адв. Ст. Г. против решение № 676 от 13.04.2009 г. по в.гр.д. № 372/09 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Касаторът счита, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по въпроса за възможността да се придобие по давност общински имот в противоречие с практиката на съдилищата, а този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация Л. С. Г. чрез своя пълномощник адв. Е. П. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 54 от 02.06.2008 г., поправено с решение № 139 от 24.11.2008 г., постановени по гр.д. № 249/07 г. на Карловския районен съд, с което по иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ е признато за установено по отношение на О. К. , че Л. С. Г. е собственик на дворно място с площ 430 кв.м., представляващо южната част от ПИ № 177 в кв.9 по плана на с. К., а по картата на възстановената собственост на земеделските земи- ПИ № 86 от масив 6 в м.”М”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота в продължение на повече от 20 години и е придобил правото на собственост върху него на оригинерно основание. През 1984 г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворно място с площ 1332 кв.м., а по скица- 1400 кв.м., за който по сега действуващият план на с. К. е отреден УПИ ХVІ-177 в кв.9 с площ от 850 кв.м., 130 кв.м. са придадени към УПИ ХІІ- 178, 10 кв.м. попадат в улица. Южната част на този имот, предмет на спора, през 1992 г. е заснета извън регулация, поради което е включена в плана за земеразделяне като ПИ № 86, записан като временно стопанисван на О. К. .
П. в касационната жалба правен въпрос е относно възможността да се придобие по давност недвижим имот, който е общинска собственост, предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС в редакцията да изменението ДВ бр. 31/90 г. и на § 1 ЗД на ЗС / ДВ бр. 46/2006 г./. Този въпрос обаче не е бил включен в предмета на спора и по него въззивният съд не се е произнесъл, поради което не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като не е от значение за изхода на делото. Това е така, тъй като ПИ № 86 по картата на възстановената собственост е записан на О. К. на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно който, след изменението ДВ бр. 13/2007 г. останалите след възстановяване правата на собствениците земеделски земи стават общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост. По делото няма данни към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът да е бил със статут на земеделска земя, за да е подлежал на възстановяване по предвидения в този закон ред, нито да е бил държавна или общинска собственост на друго основание. При тези данни въпросът могъл ли е ищецът да придобие по давност държавен, респ. общински недвижим имот, изобщо не се поставя. Различна е фактическата обстановка, при която са постановени приложените към касационната жалба решения № 511 от 03.04.2008 г. по гр.д. № 351/08 г. и № 480 от 20.03.2009 г. по в.гр.д. № 104/09 г. на Пловдивския окръжен съд, поради което не могат да обосноват извод за противоречива практика по този въпрос. Отделно от това, тъй като няма данни същите да са влезли в сила, поначало не биха могли и да се обсъждат във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 676 от 13.04.2009 г. по в.гр.д. № 372/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: