О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София 23.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2973 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от П. Р. Б. ,а едната и от Н. Р. Б. срещу решение № 16 от 28.03.08г.по гр.дело № 519/06г.на Сливенския окръжен съд,с което е отменил решение № 1* от 25.11.05г.по гр.дело № 29/02г.на Котелския районен съд и са уважени предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.32 ал.2 от ЗС.
Към касационната жалба на П. Б. е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателят счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В касационната жалба на П. Б. и Н. Р. се поддържа ,че решението подлежи на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /за придобивната давност срещу съсобственици/в противоречие с практиката на ВКС. Приложено е решение № 418 от 8.06.04г.на ВКС по гр.дело № 706/03г.на ВКС,ІІ г.о.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта,с която е уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС,предявен от М. И. М. ,С. Б. С.,Е. С. Б. ,З. Д. Б. ,С. Д. Б. ,В. Г. М. ,Х. К. В. ,Б. Б. В. ,Н. С. Г. ,Ж. С. Г. ,З. Д. С. и Н. Г. Б. против П. Р. Б. и Н. Р. Б. ,като е признал ищците за собственици на 5/6 ид.части от процесния недвижим имот – УПИ * в кв.49 по плана на с. Ж.,заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа. Приел е ,че ответниците за собственици на 1/6 ид.част общо от процесния имот,като е изложил съображения за неоснователност на възражението им за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на целия имот,тъй като не са доказали,че са владяли целия имот за себе си в продължение на 10 години, както и че са противопоставили своето владение на останалите съсобственици. В частта,с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС решението е отменено и въззивният съд е постановил друго,с което е определил режим на ползване и управление на процесния имот между съсобствениците.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Повдигнатият материалноправен въпрос – относно института на придобивната давност между съсобственици,е съществен,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,нито е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение. Представеното съдебно решение № 418 от 8.06.04г.на ВКС по гр.дело № 706/03г.ІІ г.о.не е относимо към конкретния казус. Не са представени други съдебни решения,относими към основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на зокана,или когато съдът е възприел друго тълкуване,изоставяйки предишното. В случая по приложението на придобивната давност между съсобственици не е налице посоченото законово основание. Относно иска с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС не е посочен съществения правен въпрос, се излагат и основания за допускането му да касационно обжалване. Направените в жалбите оплаквания касаят пороци на решението,свързани с правилната преценка на доказателствата по делото,които не могат да обусловят основание за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 16 от 28.03.08г.,постановено по гр.дело № 519/06г.на Сливенския окръжен съд по жалби на П. Р. Б. и Н. Р. Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.