О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4278/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 16. 06. 2008 г. по гр. д. № 135/2008 г. е оставил в сила решението на Царевския районен съд по гр. д. № 217/2006 г., с което е отхвърлен искът на В. Р. против О. служба „З”, гр. П., да се приеме за установено, че наследниците на Н. Р. , починал на 21. 01. 2002 г. имат право да възстановят собствеността си върху земеделска земя – харман с площ 4.0 дка в землището на с. П., м.”К”.
В. Н. Р. от гр. П. е подал касационна жалба срещу въззивното решение и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
След проверка и преценка съгласно чл. 288 ГПК касационният съд приема следното:
Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Твърди, че това е въпросът за допустимостта на свидетелските показания в производствата по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ /до промяната на закона в ДВ бр. 13/2007 год./, че въззивният съд е игнорирал тези доказателства, въпреки че са били събрани преди посочената законодателна промяна, което представлява неточно прилагане на общите съдопроизводствени правила на доказване. Твърди също, че въззивният съд е нарушил процесуалния закон като е отказал да зачете материалната доказателствена сила на официален документ, доказващ собствеността му, въпреки че документът не е бил оспорен от противната страна. Счита, че това произнасяне на въззивния съд е в противоречие с практиката на касационния съд, като прилага и конкретно решение на ВКС от 28. 3. 2007 год..
Доводите и искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване са неоснователни.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, тъй-като е приел за недоказано твърдението на ищеца, че наследодателят му Н. Н. е притежавал харман от 4 дка в землището на с. П.. Изводите на въззивния и на първоинстанционния съд са изградени на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като в първоинстанционното решение е направен подробен анализ на показанията на разпитаните свидетели и съдът е изложил съображения, че въз основа на тези доказателства не може да се установи по категоричен начин собствеността на праводателя на ищеца върху конкретно посочената земеделска земя. Въззивният съд е направил същия извод, като е анализирал писмените доказателства по делото и конкретно, представените от ищеца – опис-декларация за полските имоти на Н. Р. Н. и протокол от 20. 11. 1962 г. за причисляване на земи на членове на ТКЗС към Държавния поземлен фонд. Съдът е констатирал, че тези документи не удостоверяват притежанието на наследодателя на ищеца на процесния земеделски имот – харман от 4 дка. Ето защо е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че съдът в нарушение на закона и съдебната практика е дерогирал тези документи, въпреки че не са били оспорени. Съдът ги е взел предвид, но точно е установил, че те не доказват обстоятелства, каквито твърди ищецът.
Не са налице основания за допускане на касация на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 06. 2008 г. по гр. д. № 135/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: