О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София 16.03. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 668/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. А., гр. П., срещу въззивно решение от 16.12.2008г. по гр.дело № 2716/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.19 и чл.20 СК /1986г./, съгласно която ако единият съпруг няма принос в придобиването на съответната вещ, то тя не е станала обща, а принадлежи на съпруга, който я е придобил, а даденото от родителите на единия съпруг дарение е за него. В противоречие с практиката на ВКС съставът на въззивния съд е приел, че процесният имот е придобит при съвместен принос. Поставя се и процесуален въпрос относно преценката на направеното от страната признание на неизгодни за нея факти, който също е решен в противоречие с трайната съдебна практика. Освен това решението е постановено в противоречие на практиката на ВКС, визираща обсъждане на всички релевантни за спора факти и относими доказателства.
Ответникът по касация Н. Г. Н. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 04.07.2008г. по гр.д. №472/2008г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от А. А. срещу Н. Н. иск за признаване на пълна трансформация на лични средства при придобиване на ? ид.ч. от дворно място от 650 кв.м. застроено и незастроено, съставляващо имот пл. №21, за който е отреден парцел ****, кв.5-9 по плана на с. К., ведно с втори жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, съгласно нотариален акт № 99/1974г. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от А. П. А. срещу Н. Г. Н. иск за признаване на пълна трансформация на лични средства при придобиване на същия имот. В частта, с която е бил уважен предявеният от А. А. срещу Н. Н. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на ? ид.ч. от същото дворно място ведно с първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, първоинстанционното решение е обезсилено поради недопустимост и производството по делото в тази част е прекратено. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че относно първия етаж на жилищната сграда и ? ид.ч. от дворното място ищецът няма правен интерес да води установителен иск за собственост, тъй като правата му, придобити по силата на дарение в негова полза от родителите му /нотариален акт № 130/1995г./, не се оспорват от ответницата. По отношение на втория жилищен етаж и другата ? ид.ч. от дворното място, въззивният съд е приел от фактическа страна, че този имот е придобит от ищеца по време на брака с ответницата /сключен през 1972г./ по силата на нотариален акт №99/05.11.1974г., издаден на основание чл.20,ал.1 ЗСГ. Твърденията на ищеца, че цялата сума по покупко-продажбата в размер на 3884 лева, е изплатена с лични негови средства, представляващи дарение от родителите му, съдът е приел за недоказани. За да направи този извод, въззивният съд е проследил движението по спестовните влогове на родителите на ищеца за период м.април 1973г. – м.октомври 1974г. и е установил, че по влога на бащата са правени ежемесечни вноски средно от 250 лева, а на 22.10.1074г. натрупаната сума от 5140 лева е изтеглена. От влога на майката на 03.09.1974г. е изтеглена 3315 лева. От гласните доказателства е приел за установено, че родителите на ищеца са споделяли, че са закупили целия имот. При тези данни от правна страна въззивният съд е направил изводи, че не е установено изтеглените от влоговете суми да са разходвани именно за закупуване на имота и че съответната част е дарена на ищеца за придобиване на жилището. Релевантен е моментът на придобиване на собствеността, а към този момент няма категорични доказателства за трансформация на лични средства.
Трайна е практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Доказателствените средства, които са за неотносими към спора факти не подлежат на самостоятелно обсъждане. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение на поставените от касатора процесуални въпроси в противоречие с установената съдебна практика.
Поставеният въпрос относно преценката по реда на чл.127 ГПК/отм./ на направено от ответницата признание за изплащане на имота от спестовните книжки не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е релевантен за изхода на делото. Това е така, защото не е налице по делото признание на неизгоден за ответницата факт. Обратното тя е оспорвала твърденията в исковата молба със становище, че сумата за закупуване на имота е събрана на сватбата на страните.
Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и по групата въпроси по приложението на чл.19 и чл.20 СК /1986г./. Касаторът се позовава на съдебна практика, съгласно която ако единият съпруг няма принос в придобиването на съответната вещ, то тя не е станала обща на двамата съпрузи, а принадлежи на съпруга, който я е придобил, като даденото от родителите на единия съпруг дарение се счита, че е за него. В случая обаче правните изводи на въззивния съд не са в противоречие с дадените разрешения по тези въпроси, вкл. и решенията, на които се позовава касаторът. Изводите в обжалваното решение са в смисъл, че не е оборена презумпцията по чл.19 СК /1986г./ и са изградени въз основа на фактическа обстановка, според която не е установено въобще да е извършено дарение на парични суми от родителите в полза на ищеца с оглед придобиване на процесния имот.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.12.2008г. по гр.дело № 2716/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.