ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
София17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1121/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. А. – от гр. Б. срещу Решение № 162 от 10.VІ.2009 г. по гр.д. № 225/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 8 от 21.І.2009 г. по гр.д. № 201/ 2007 г. на Котелски районен съд, в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен искът на Т. И. А. – от гр. Б. срещу “Б” ООД – гр. Б. по чл. 92 ЗЗД за 5000 лв. – договорна неустойка, с оплакване за незаконосъобразност на решението. Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като приетото от съда, че предварителният договор е нищожен, поради липса на решение на ОС на “Б” ООД – гр. Б., противоречи на практиката на ВКС, и е от значение за точното прилагане на съотношението между чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ и чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят излага, че е противоречива съдебната практика по въпроса: как се отразява липсата на решение на ОС на ООД, на сключен от управител на ООД предварителен договор: ВКС с Р. № 648/28.ІХ.2007 г. по т.д. № 301/2007 г. и Р. № 542/21.VІІ.2005 г. по т.д. № 852/ 2004 г. приема, че липсата на решение по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, е пречка да се уважи иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, тъй като трябва да са налице всички предпоставки за прехвърляне на недвижим имот, като не поставя под съмнение валидността на договора, ВКС в Р. №612/30. ХІІ.2008 г. по т.д. № 308/2008 г. приема, че липсата на решение на съдружниците, се отразява на валидността на предварителния договор, а ВКС в Р. № 615/15.VІІІ.2006 г. по т.д. № 116/ 2006 г. – че е налице висяща недействителност по смисъла на чл. 42 ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че при създадената противоречива съдебна практика, трябва да се изостави приетото, че липсата на решение на съдружниците, води до нищожност на предварителния договор, в противен случай, ако договорът е нищожен, последващо решение на съдружниците по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, не би могло да го санира, както и че следва да се изостави приетото, че порокът е висяща недействителност, тъй като в случая е завършен фактическият състав на предварителния договор. Жалбоподателят заключава, че въпросът следва да се разреши в смисъл, че липсата на решение по чл. 137 ал. 1 т. 7 ЗЗД, е пречка да се обяви договорът за окончателен – виновна невъзможност за неизпълнение и иска по този въпрос да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “Б” ООД – гр. Б. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в обжалваната част, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен иск за 5000 лв. по чл. 92 ЗЗД. Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, по съображения, че Предварителен договор от 12.VІІІ.2004 г., е нищожен, поради липса на решение на ОС на “Б” ООД – гр. Б. по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, като липсват доказателства компетенциите на ОС по посочената разпоредба, да са предоставени на управителя К. С. , същият, като е подписал Договора от 12.VІІІ.2004 г., е действал като мним представител – чл. 42 ал. 2 ЗЗД и липсата на представителна власт, е равна на липса на предпоставка да сключване на сделката – последната е нищожна и ищецът не е установил същата да се трансформира в действителна с потвърждаването с взимане от ОС на решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ.
С оглед изложеното, посоченият от жалбоподателя материално – правен въпрос за порока на сключен от управител на ООД предварителен договор за продажба на недвижим имот, без решение на ОС на ООД по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, може да е важен, но не е разрешен от въззивния съд и не е релевантен за изхода на делото по иска по чл. 92 ЗЗД. Въззивният съд не се е произнесъл по въпроса, поради това, че с влязло в сила първоинстанционно решение, е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД поради нищожност на предврителния договор поради липса на решение на съдружниците по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, поради което въззивният съд е посочил, че вече е разрешен обуславящият въпрос, на основата на който се решава и въпросът за действителността на клаузата за неустойката. За да е релевантен изложеният въпрос за изхода на делото по иска по чл. 92 ЗЗД, трябваше да е обжалвано първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД поради нищожност на предварителния договор и въззивният съд да се е произнесъл по изложения от жалбоподателя въпрос. Затова въззивният съд, като е взел предвид влязлото в сила решение по обуславящия въпрос за валидността на предварителния договор, въз основа на решението по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, че договорът е нищожен, е отхвърлил иска за договорна неустойка поради нищожност на клаузата за неустойката.
С оглед изложеното не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 162 от 10.VІ.2009 г. по гр.д. № 225/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: