Определение №269 от по търг. дело №164/164 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 269
 
                     гр.София,  09.04.2010г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на  през осемнадесети март две хиляди и десета година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.  №164/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “М” Е. , гр. П., представлявано от управителя на дружеството М. С. и приподписана от адв. С, срещу решение №134/10.03.2009г., постановено по в.гр.дело №748/2008г. на Плевенския окръжен съд, с което е обявен за окончателен сключения на 29.10.2004г. предварителен договор между Е с фирма “М” и “Б” ЕООД. Иска се отмяна на решението като неправилно. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат предпоставките на чл.280, ал.1, т.г.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата “Б” Е. , чрез адв. Д в писмен отговор счита, че не са налице основанията на закона за допускане разглеждането на касационната жалба по същество, по подробно изложени съображения. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК, по следните съображения:
С решение №134 от 10.03.2009г., постановено по гр.дело №748/2008г. Плевенският окръжен съд е уважил иска на “Б” ЕООС по чл.19, ал.3 ЗЗД и е обявил за окончателен предварителния договор от 29.10.2004г. с продавач ЕТ “М”, в последствие прехвърлила предприятието си на дружеството-касатор, за продажбата на 2400/5405 ид.ч. от поземлен имот, намиращ се в землището на гр. П., местността “В”, с начин на трайно ползване – производствен терен, съставляващ имот №001025 по плана на същото землище при условие, че купувачът “Б” Е. заплати на продавача разликата от цената 20 000 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. За да достигне до този различен от първоинстанционния съд правен резултат, въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден предварителен договор за продажба, уговорени са съществените елементи на договора, продавачът се легитимира като собственик на недв. имот и доколкото е неосъществимо залегналото в договора условие – обособяването на два самостоятелни имота от целия имот от 5405 кв.м., то искът по чл.19, ал.3 ГПК не може да се счита за преждевременно заведен. Купувачът е осъден да заплати разликата между уговорената с договора цена от 50 000 лв. и платената при сключване на предварителния договор 30 000 лв.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селектиране на касационната жалба. В случая съдът е постановил решението си въз основа на събраните по делото писмени доказателства, относими към условието на договора за разделяне на имота на два самостоятелни имота, неоспорени от страните. В т.10 на ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения кога съдът да използва експертизата като доказателствено средство – за проверка на събрани други доказателства или тогава когато тя ще има самостоятелно значение за процеса на доказване, какъвто не е настоящия случай. Чрез писмо изх. № НСУ и С – 26-1482-1/14.03.2008г. на Г. архитект на Община П., неоспорено от ответника, съдът е изяснил е ли е възможно разделянето на имота на два самостоятелни имоти, т.е. съдът е преценил, че не е необходимо по този въпрос да бъде използвано вещо лице. Не е решаващ за правилното решаване на спора и поставеният процесуален въпрос съдът служебно да назначи счетоводна експертиза за проверка на счетоводната документация на ищеца. Както се посочи по – горе съдът може да назначи експертиза по своя преценка, тогава когато е необходимо да бъдат съобразени опитни правила и положения на науката, отнасящи се специални области на знанието, а по конкретното дело не е било необходимо назначаването й с оглед на представените от страните писмени доказателства, още повече, че не е поискана експертиза от ответника, като оспорваща документа страна. В случая продавачът – касатор с поставения въпрос изразява несъгласие с крайния изход на спора, поради проведено от него неуспешно оспорване на предварителния договор в онази му част, в която той служи като разписка за получената от купувача цена при подписването му, т.е. оспорването има отношение към правилността на обжалваното решение, отколкото към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението на касатора за оценката от съда на доказателствата по делото и възраженията на страните, отнесено към приложението на чл.188 ГПК отм. са доводи, които са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК на неправилното решение. Доводите за неправилност на решението не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл.288 ГПК, тъй като законодателят регламентира различни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасянето по тях.
Доколкото предмет на проверка е въззивното решение, неоснователно е поддържаното от касатора нарушение от въззивния съд на т.9 на ТР №1/4.01.2001г. по т.дело № 1/2000г. Не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК съдът да се произнесъл по процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото. В първото по делото съдебно заседание ответникът само е заявил, че не е платена цената от 30 000лв., без да е направил процесуалното възражение за оспорване истинността на договора. При това положение за съда не е съществувало задължение да открие производство по чл.154 ГПК отм. Предварителния договор за продажба е представен с исковата молба и оспорването на истинността му е трябвало да бъде направено в първото по делото съдебно заседание. Следователно, даденото в ТР разяснение по приложението на чл.154, ал.1 ГПК отм., а именно, че пред въззивната инстанция може да се оспори истинността на документ най-късно с жалбата, ако документът се представи като ново доказателство към нея, но не по – късно от насроченото съдебно заседание, до който момент противната страна ще може да упражни правото си да го оспори, не се отнася до конкретното дело. Решението на въззивния съд не е постановено в противоречие с решение по гр.дело №1850/2004г. на ІV г.о., в което е разгледан друг процесуален въпрос – оспорването на истинността на документ може да стане не само чрез предявяване на инцидентен установителен иск, но и чрез процесуално възражение. При друга фактическа и правна обстановка са постановени решения №2149 от 16.11.1976г. на ВС и решение №2102 от 17.08.1968г. по гр.дело №1475/68г. на ІІ г.о.
Решението на въззивния съд не е постановено в противоречие на решение № 179/2005г. на І т.о. на ВКС и решение №219/21.02.2000г. по гр.дело №1276/1999г. на ВКС. Първото решение е постановено при различни факти и възражения за обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно от кой момент започва да тече общата погасителна давност за предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Обжалваното решение не противоречи на решение №219, обратното съдът е приложил разпоредбата на чл.297, ал.1 ГПК отм. като е постановил купувача да изпълни насрещното си задължение да заплати разликата в цената в предвидения в закона срок.
Не е налице както основната, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради непроизнасяне от съда по поставения като съществен за спора по делото материалноправен въпрос – дали “забавата на купувача по предварителния договор, който обикновено дължи пари, съставлява пречка да бъде обявен за окончателен договора или нормата на чл.90, ал.2 ЗЗД не намира приложение предвид разпоредбата на чл.297, ал.1 ГПК отм.”, т.е. разпоредбата на чл. 297, ал.1 ГПК отм. има ли характер на специална уредба по отношение на правилото на чл.90 ЗЗД. Съдът е съобразил, че страните са уговорили разликата от цената да бъде заплатена от купувача при изповядване на предварителния договор пред нотариуса и като е приложил правилото на чл.297, ал.1 ГПК отм., е постановил купувачът да изпълни насрещното си задължение в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №134 от 10.03.2009г., постановено по в.гр. дело №748/2008г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top