О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр.София, 10.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 810/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски градски съд № 13441/ 14.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 9406/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 25.04.2012 г. по гр.д.№ 60341/ 2011 г. и по този начин е обезсилена издадената на 17.01.2012 г. заповед за изпълнение против Е. А. М..
С частната жалба е повдигнат процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) прилага ли се правилото на чл.415 ал.2 от ГПК, когато съдът, издал обезсилената заповед за изпълнение, е същият, пред когото е подадена искова молба по чл.422 от ГПК. Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че когато длъжникът е подал възражение срещу заповед за изпълнение и кредиторът е предявил иск за установяване на вземането пред същия съд, не е необходимо представяне на доказателства за предявяване на иска по заповедното дело. Тъй като въззивният съд приел обратното, касаторът моли за допускане на определението му до касационен контрол и за отмяната му.
Ответната по частната жалба страна – Е. А. М. – не взема становище по нея.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос не обуславя въззивното определение, нито се установява по него да има противоречива практика. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на първата инстанция, постановяващо обезсилване на издадена заповед за изпълнение на основание чл.415 ал.2 от ГПК – поради непредставяне на доказателства, че е предявен установителния иск по чл.415 ал.1 от ГПК. В частната жалба молителят (сега касатор) е посочил като основание на искането си за отмяна на първоинстанционното определение единствено обстоятелството, че е предявил в срок иска по чл.415 ал.1 от ГПК. Той не е изложил твърдения, че искът е предявен пред същия съд. Съответно въззивната инстанция не е обсъждала правния въпрос дали в този случай е нужно представянето на доказателства за факта на предявяването – тя не би и могла да стори това, тъй като доводи в тази насока пред нея не са правени. Следователно формулираният в изложението към частната касационна жалба правен въпрос не обуславя въззивното определение и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Освен това, съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, касаторът е този, който трябва да установи твърденията си за наличие на противоречива практика по правния въпрос, който сочи като основание за допускане на обжалването. В случая жалбоподателят е изложил само твърдения за практика, противоречиво разрешаваща повдигнатия процесуалноправен въпрос, но не е представил доказателства за такава.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 13441/ 14.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 9406/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: