О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 10.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2626/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение №2389/12.07.2016г., постановено по т.д.№2117/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е оставено без уважение жалбата на [фирма] срещу определение №1643/23.03.2016г. по т.д.№4887/2011г. на СГС, VІ-8 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че в предложените от касатора оздравителни планове се съдържат всички задължителни реквизити по чл.700 ТЗ. Оспорва се извода на съда, че оздравителният план следва да съдържа данни за имуществото на длъжника. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че за предложените от касатора планове не следва да бъде прилагано предварително съгласие на министъра на финансите доколкото в тях няма предвидено разсрочване или отсрочване на задълженията. Сочи се, че към датата на подаване на плана длъжникът не е в състояние да представя степен по см. на чл.700 ал.1 т.3 ТЗ доколкото към датата на подаване на плана не е проведено общото събрание на кредиторите по чл.674 ал.2 ТЗ при дневен ред по чл.677 т.8 ТЗ. Според касатора дружеството е изпълнило задължението да изложи конкретна гаранция за изпълнението на всеки един от предложените планове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните девет материалноправни въпроса без да обосновава значението им за спора като обща предпоставка за допускане на касация, без да сочи коя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК обуславя допускане на касационно обжалване и без да излага аргументи за наличието на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение:
1.Следва ли в плана за оздравяване да се посочват изрично и поименно всеки от кредиторите когато е налице определение на съда по несъстоятелност постановено по реда на чл.692 ТЗ, а в сроковете по чл. 694 ТЗ няма предявени установителни искове ?
2.Следва ли в плана за оздравяване да се посочват изрично размера на вземанията на кредиторите, когато същите са ясно посочени в списъците на приетите от синдика вземания и приети от съда по несъстоятелност с определението по чл. 692 ТЗ ?
З.Налице ли е достатъчна конкретизация относно влиянието на плана за оздравяване върху заетостта на работници и служители, когато е изложено, че ще бъдат открити 300 работни места ? Следва ли да се посочват конкретни длъжности ? По какъв начин следва да се конкретизира влиянието на плана върху заетостта в случаите в които при подаването му в дружеството няма назначени работници и служители ?
4.Следва ли да се посочат класовете кредитори предвид, че същите са посочени в приетите от синдика вземания и приети от съда по несъстоятелност с определението по чл. 692 ТЗ ?
5.Следва ли да се изисква съгласие от МФ в съответствие по чл. 189 ДОПК в случаите в които е предвидено изплащане в тридневен срок от утвърждаване на плана ?
6.Налице ли е достатъчна конкретизация за степента на удовлетворяване когато степента на удовлетворяване е посочено само в процентно съотношение ?
7.Следва ли плана да съдържа конкретно изброяване на имуществото на длъжника, когато същото е посочено в докладите на синдика ?
8.Достатъчно ли е за изпълнението на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ само посочване на гаранциите за всеки от класовете кредитори при депозиране на плана?
9. Следва ли предложителят- длъжник на плана да представи оценка на имуществото към плана, когато съдът по несъстоятелност не свиква СК за определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им ?
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.613а ал.1 ТЗ съдебен акт.
С определение №1643/23.03.2016г. по т.д.№4887/2011г. на СГС, VІ-8 с-в, не са допуснати до разглеждане от събранието на кредиторите депозираните от дружеството длъжник [фирма] /в несъстоятелност/ планове за оздравяване, депозирани от длъжника в съда по несъстоятелността със следните молби: молба с вх. № 150616/04.12.2015г. , молба с вх. № 15 0618/ 04.12.2015г., молба с вх. № 15 6222/4.12.2015г.. молба с вх.№150623/4.12.2015г. , молба с вх. № 150627/ 4.12.2015г., г., молба с вх. № 150628/04.12.2015г., молба с вх.№152943/09.12.2014г. и молба с вх.№ 152946/09.12.2015г. С определение №2389 от 12.07.2016г. по т.д.№2117/2016г. въззивният състав Софийски апелативен съд е оставил без уважение жалбата на [фирма] срещу първоинстанционното определение.
Въззивният съд е анализирал поотделно предложените оздравителни планове с оглед задължителните реквизити, посочени в чл.700 ТЗ. Посочил е, че планът за оздравяване (въпреки обявяването на определението по чл. 692 от ТЗ) трябва да съдържа данни за размера на всички вземания, обезпечени и необезпечени, видовете обезпечения, както и данни за имуществото на длъжника, от което да може да се установи какъв е неговият състав и икономическо състояние на длъжника. Според съда в задължителното съдържание, изискуемо от закона, е посочване на степента на удовлетворяване на вземанията, която може да бъде изразена в процент, но следва да бъде посочено всяко вземане, какви обезпечения има, кога е възникнало, как би следвало да се удовлетвори съгласно предвижданията на плана и какво удовлетворение ще има, ако планът не бъде одобрен и се проведе осребряване на имуществото. Във въззивното определение е прието, че от значение също е и видът на вземанията и има ли оспорване по реда на чл. 694, ал. 1 от ТЗ на същите, както и че без посочване на всяко вземане, включено в одобрения списък и показване степента на удовлетвореност, в неговото не само процентно изражение, не дава възможност да се провери дали е налице условието на чл. 700 ал.1 т. 1 ТЗ.
Според въззивният състав нито един от предложените плановете няма такова съдържание. Посочено е, че не е спазено изискването за посочване степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред още повече, че в плановете, предложени от едно и също лице, има разлики в посочването на класовете кредитори. В определението е отразено, че в плановете, където има предвидено опрощаване, не е посочено кой е кредиторът, който трябва да извърши опрощаване. Същото се отнася до разсрочване и отсрочване на изпълнение на задълженията. Посочено е също, че по отношение на част от публичните вземания, в част от плановете се предвижда опрощаване и разсрочване без да е взето предварително съгласие на министъра на финансите съгласно изискването на чл. 189 от ДОПК. Съдът е приел,че в предложните планове не е посочен какъв е размерът от вземанията и как ще е разпределен, ако се извърши осребряване , както и че не са посочени
гаранциите, които ще се дадат на всеки от кредиторите или на класове от кредитори. В заключение в обжалваното определение е изложен извода, че всички планове, предложени от длъжника не дават яснота по отношение на брой заети лица, по отношение на притежаваните материални активи и доходността им и че липсва яснота по отношение на това работещо ли е дружеството, какъв е неговият доход и какви са гаранциите за този доход да генерира удовлетвореност на кредиторите.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Задължението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба.
Както бе посочено по-горе в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал девет въпроса без да обосновава значението им за спора като обща предпоставка за допускане на касация, без да сочи коя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК обуславя допускане на касационно обжалване и без да излага аргументи за наличието на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По този начин жалбоподателят не е спазил изискването точно и мотивирано да посочи предпоставките, обуславящи допускането на касационно обжалване съобразно поставените в изложението въпроси. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, касационният състав може само да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос, но не може да обосновава служебно наличието на евентуалните предпоставки за допускане на касационно обжалване . Поставянето в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на въпроси, свързани с правилността на обжалваното определение, без да се обосновава наличието на основанията по чл.280 ал.1 ГПК не може да обуслови допускането на касация на атакуваното въззивно определение.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №2389/12.07.2016г., постановено по т.д.№2117/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :