3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София,11.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 890 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Д. К. Ц. –ІІ Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д. против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 83 от 27.09.2010 год., по т.д.№ 298/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх.№ 264/26.02.2010 год., срещу въззивно решение на Силистренския окръжен съд № 131 от 15.01.2010 год., по в.гр.д.№ 198/2009 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с чл.69, ал.1, т.5 ГПК и чл.70 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане делото на касационната инстанция за разглеждане касационната жалба на „Д. К. Ц. –ІІ Д.” ЕООД по същество.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, като иска да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Д. К. Ц. –ІІ Д.” ЕООД касационна жалба с вх.№ 264/26.02.1010 год., предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното решение на С., предмет на същата попада в обсега на чл.280, ал.2 ГПК и е изключено от приложното поле на касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес по предявения конститутивен иск с правно основание чл.102, ал.4 ЗЛЗ, във вр. с чл.19, ал.3 ЗЗД за лекарски кабинет с площ от 34.50 кв. м. в гр.Д. и за медицинска техника е в размер под 1000 лв..
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е императивна и изключва от обхвата на касационното обжалване въззивните решения с обжалваем интерес до 1000 лева.
Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието обжалваем интерес, но тълкувайки по правилата на езиковото и логическо тълкуване нормата на чл.280, ал.2 ГПК, правилно предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е счел, че при определянето му, при отсъствие на предявен осъдителен иск за парично вземане, следва да бъде съобразен предмета на спора, който в случая се съизмерява със стойността на обявения за окончателен договор – меродавна и при определяне цената на този иск- арг. от чл.69, ал.1,т.4 ГПК.
Обстоятелството, че сключеният между страните предварителен договор, чието обявяване за окончателен се претендира по исков път е за наем, обуславя и правилността на възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение, че при съвпадение цената на иска с обжалваемия интерес, последният в разглежданата хипотеза, по арг. от чл.69, ал.1, т.5 ГПК, се формира от сбора на дължимия наем за период от 1 година.
Следователно щом конкретният размер на годишния наем за процесния недвижим имот- лекарски кабинет, изчислен въз основа на действащата към датата на предявяване на иска Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10/30.01.2009 год. на ДОбС и Приложение №1 към нея е в размер на сумата 549.69 лв., а по отношение на движимите вещи –в размер на 132 лв., то отричайки допустимостта на предприетото от настоящия частен жалбоподател, като касатор, обжалване на въззивното решение на С. при така ангажираните доказателства, съставът на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Несъмнено е, че преценката за допустимостта на касационната жалба е възложена на касационната инстанция, поради което в правомощията на същата е извършването на самостоятелна преценка и относно обжалваемия интерес, към който внесения от ищеца размер държавна такса, респ. начин му на определяне е неотносима.
Водим от изложените съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 83 от 27.09.2010 год., по т. д. № 298/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: