О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр.София, 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 834/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. С. Н. от гр. П. против решение № 4-ІІ от 15.02.2010 год. по гр.дело № 929/2008 год. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 95/10.10.2008 год. по гр.дело № 109/2008 год. по описа на Ц. районен съд, в частта, с която е уважен установителния иск за собственост. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че материалноправният въпрос, изразяващ се при наличие на влязла в сила кадастрална карта на с. С., в която като собственици са записани касаторите и други лица, ищцата е предявила отрицателния установителен иск за собственост, възстановена й по силата на ЗСПЗЗ, въпрос, решен в противоречие с решение № 1436/30.01.2009 год. по гр.дело № 5195/2007 год. на ІІ-ро г.о. ВКС. В изложението към касационната жалба се съдържат и твърдения, че въззивното решение е недопустимо, защото на практика съдът бил признал за невярна влязла в сила кадастрална карта, която установявала собствеността на касатора, без същата карта да бъде опровергана по предвидения от закона ред.
Ответницата по касационната жалба С. П. Г. от с. Б., общ. Ц. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да потвърди първоинстанционното решение, с което отрицателният установителен иск за собственост, предявен от С. Г. против ответниците, относно незастроен поземлен имот, в с. С., общ. Ц., с площ 1422 кв.м., с идентификатор 66528.501.312 по кадастралната карта на селото е уважен, въззивният съд е изложил съображения за неговата основателност и доказаност. Обсъдено е наличие на правен интерес от предявяването на установителния иск, обосноваващ неговата допустимост и изразяващ се в подкрепените с доказателства твърдения на ищцата, че е реституиран собственик на процесния имот, която част, с идентификатор 66528.501.312 е записана по кадастралната карта на с. С. на името на ответниците, една от които е касаторката в настоящето производство.
Не е налице твърдяната от касаторката недопустимост, свързана с необходимостта служебно да се извърши проверка от касационния съд в производството по чл.288 ГПК, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 год., защото в конкретния случай установителният иск за собственост не следвало да се предхожда от проведено производство по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР. По този въпрос има вече изразена единна съдебна практика в обратния смисъл.
Погрешното записване на даден имот в разписния лист не съставлява грешка в кадастралната основа, тъй като това записване няма отчуждително действие. То не лишава действителния собственик на имота от правата му върху същия имот. Тези права могат да бъдат защитени с установителен иск за собственост – положителен, или отрицателен, или с ревандикационния иск по чл.108 ЗС, в зависимост от това дали действителният собственик на имота го владее, или имотът се намира в чуждо владение, но не и с иска по чл.53, ал.2 ЗКИР. Съществуващият спор за материално право следва да бъде разрешен по съдебен ред и постановеният съдебен акт ще е основанието да се отстрани допуснатото грешно записване на имота, в кадастралната карта, за да може новото записване да отрази имената на действителния собственик. В този смисъл позоваването на задължителна практика в цитираното касационно решение № 1436 от 30.01.2009 год. по гр.дело № 5195/2007 год. на ВКС ІІ-ро г.о. е неотносима към заявеното основание за допускане на касационно обжалване, защото уваженият по него иск по чл.53 ЗКИР има за предмет установяване на границите на имота, придобити като прилежащ терен на изградена към 1991 год. постройка, на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, касационният съд счита, че поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 4-ІІ/15.02.2010 год. по гр.дело № 929/2008 год. на Окръжен съд Бургас, по касационната жалба на Н. С. Н. от гр. П., с вх.№ 53230/22.03.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: