О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 1097 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Н. а. з. п. [населено място] – ТД НАП [населено място] срещу решение № 808/20.06.2011 г. по в. гр.дело № 1598/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 471/12.02.2008 г. по гр.дело № 1318/2006 г. на Варненския районен съд и вместо него е осъдена НАП [населено място] да предаде на Е. В. П. владението върху помещения, представляващи реална част с площ от 112.34 кв.м. от голям магазин, целият с площ от 163.60 кв.м., която част е разположена извън очертанията на основната жилищна сграда, находяща се в УПИ № *, кв.*, по плана на * подрайон на [населено място], [улица], представляваща пристройка, прилежаща на жилищната сграда, при участие на трето лице помагач на страната на ищцата А. Г. В. и при участие на Д., д. ч. м. н. р. р. и б. в качеството на контролираща страна на осн.чл.108 ЗС.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. съдът решил съществен материално правен въпрос във връзка с предпоставките за реституция на имот, част от който са одържавени по реда на посочените в ЗВСОНИ закони, както и по въпроса дали имота е съществувал до размерите, до които е одържавен, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на материалните закони, не е обсъдил факта, че съгласно чл.1,ал.1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолично дружества по чл.61 ТЗ и са съществували реално до размерите, в които са отчуждени, че допълнителните постройки не са съществували към момента на одържавяването и поради това не са и обект на възстановяване на правото на собственост, че неправилно въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, визирана в ТР № 1/95 г. Според жалбоподателя доколкото процесните пристройки не са съществували към момента на одържавяване на триетажната сграда на Е. В. и К. В., а са построени в по-късен етап същите не подлежат на реституция.
Изложен е и довод за неправилност на решението на В., като не е обсъдена необходимостта от прилагане на чл.7,ал.4 ЗДС, според който собствеността върху имоти публична държавна собственост не подлежи на възстановяване. Жалбоподателят твърди, че съобразно заключението на вещите лица по назначените СТЕ допълнително изградените постройки не са конструктивно свързани с основната сграда и поради това собствеността върху същите не следва да се възстановява, 2. в изложението се сочи, че разглеждането на конкретната жалба с оглед повдигнатия спор от ВКС би допринесло за развитие на правото и е от значение за точното прилагане на закона, тъй като някои съдилища в РБългария се произнасят по подобни казуси в съответствие с ТР № 1/24.11.95 г. на ВС, като не се отчитат императивните разпоредби на чл.7,ал.4 ЗДС, според които собствеността върху имоти-публична държавна собственост не подлежи на възстановяване, с която цитираното ТР не е съобразено, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. в изложението са мотивирани и доводи, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал съществен процесуално правен пропуск, тъй като след възприемане на фактическата обстановка като установена и доказана съдът приел неправилно, че владението върху имота се осъществява от ТД на НАП В.. Според жалбоподателя ТД на НАП [населено място] е добросъвестен държател на имота, тъй като НАП е правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на данъчната администрация, считано от 01.01.2006 г. с изключение на недвижимите имоти, че В. е постановил решението си като не е изяснил делото от фактическа страна.
Ответникът по жалбата Е. В. П., чрез адв. Д. П. в писмен отговор е изразил становището за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Третото лице на страната на ищцата А. Г. В. не е изразило становище по жалбата.
Д., ч. м. н. р.р. и б. в качеството на контролираща страна не е изразила становище по жалбата.
Срещу определение № 2697/12.09.2011 г. по в.гр.дело № 1598/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молба на Н. а. п. п. [населено място] за изменение на решение №808/20.06.2011 г., постановено по въззивното дело в частта за разноските е подадена частна жалба от Н. а. з. п. [населено място] – ТД НАП [населено място]. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се остави без уважение искането на ищцата за присъждане на разноски по делото.
По подадената частна жалба в писмен отговор Е. П., чрез адв. П. П. е изразила становище за неоснователност. Останалите ответници по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
В срок е подадена и частната жалба от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено отменително решение № 308/30.07.2010 г. по гр. дело № 959/2009 г. на ВКС II г.о.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за дарение, извършен с нот.акт № */95 г. ответницата по жалбата Е. П. придобила собствеността върху ? ид.част от магазин, находящ се в партерния етаж в жилищната сграда със застроена площ от 165 кв.м. и от принадлежащата изба, заедно с полагащите се ид.части за магазина от прилежащите за него и първия надпартерен етаж с таванската стая 11.94% от общите части на сградата и дворното място, цялото от 395 кв.м., представляващо имот пл. № * в кв. * от * подрайон на [населено място], [улица]/ [улица]/, парцел*в кв. *. Дарител по договора е А. Г. В.. Прието е, че процесния имот е възстановен на наследодателя на дарителката Е. Е. В. и К. Д. В. със заповед № 285/12.08.92 г. на Кмета на [община] по ЗВСОНИ.
С договор за доброволна делба № */04.06.2002 г. ответницата по жалбата Е. П. придобила в свой дял – дял I, представляващ голям магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 163.60 кв.м., състоящ се от седем търговски помещения, два тоалета с предверие, битовка, като 51.61 кв.м. от него се намират в партерния етаж на сградата, а останалите 112.16 кв.м. са в дворното място на ПИ № *, кв.*, по плана на * подрайон на [населено място] и малък магазин със застроена площ от 9.84 кв.м., разположен непосредствено от източната страна на големия магазин в партерния етаж на жилищната сграда с прилежащо избено помещение с площ от 20.60 кв.м., находящо се под търговската зала на големия магазин в частта разположена в партерния етаж на жилищната сграда със съответните ид.части от общите части на сградата и 202.83 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Като е обсъдил приложените по делото А. № 1700/12.09.51 г. и № 1701/12.09.51 г. и заключението на вещото лице, изслушано от В. съдът е приел, че имота, находящ се в [населено място], на [улица], сега [улица] отчужден по реда на ЗОЕГПНС във вида, отразен в КП на [населено място] от 1950 г. – триетажна жилищна сграда и двуетажна паянтова постройка, разположена в югозападния ъгъл на двора.
Прието е, че след отчуждаването е съборена паянтовата постройка и на нейно място в двора на имота са били пристроени три масивни постройки – кухня, склад и умивалня, залепени до триетажната сграда с обща площ от 106 кв.м., складова постройка в дъното на двора с площ от 50 кв.м. и хладилна камера по западната и отчасти южната граница на двора с площ от 43 кв.м., които към момента са покрити общо с метален покрив. Извода съдът е направил като е взел предвид изслушаните по делото СТЕ. Прието е също, че в договора за дарение от 1995 г. имота е описан във вида преди отчуждаването, а в договора за доброволна делба от 2002 г. е описан във вида след отчуждаването и след изграждането на описаните пристройки.
От правна страна съдът е приел, че в полза на А. Г. В. – праводател на ответницата по жалбата Е. П. е установено реституционно право по чл.1,ал.1 ЗВСОНИ, тъй като е наследник на собственик на отчуждения имот, последния е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, не е установено получаване на обезщетение и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имота е собственост на държавата, предоставен за ползване на Т. [населено място]. Процесните постройки са ползвани за стол на [община].
В изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС и като се е съобразил с ТР № 1/95 г. на ВС съдът е изслушал заключение на СТЕ и е приел, че процесните постройки се състоят от шест помещения, които са изградени през 1971 г., 1984 г. и 1987 г., че са присъединени към основната сграда посредством врата към магазин № *, която към момента е зазидана със стена от блокчета „Итонг”, като помещенията и магазина не са присъединени конструктивно. Поради липса на строителни книжа съдът е приел за невъзможна преценката за момента към който постройките са обединени и присъединени към основната сграда. Относно достъпът до постройките съдът е приел, че е възможен без да се засяга чужд имот само през зазиданата врата откъм магазин № *, като към момента на изготвяне на заключението е осъществен откъм ПИ № *, сградата в който е собственост на частни лица.
Възоснова на тези факти съдът е направил извода, че процесните постройки не представляват самостоятелен обект на собственост, тъй като макар и да не са свързани конструктивно с основната сграда и е възможно да бъдат фактически отделени от нея до същите няма самостоятелен достъп, поради което е невъзможно обособяването им като самостоятелни обекти на собственост.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че процесните помещения се считат присъединени към основната сграда съобразно разпоредбите на чл. 97 ЗС. Според съда процесните помещения са в обхвата на реституцията, настъпила по чл.1,ал.1 ЗВСОНИ в полза на А. Г. В., като праводател на ищцата – съответно идеална част от целия недвижим имот, част от който са помещенията. Прието е, че ищцата е придобила собствеността върху помещенията на основание извършеното дарение през 1995 г. и доброволната делба през 2002 г. Съдът е приел, че жалбоподателят владее процесния имот. С оглед на това съдът е направил извода за основателност на предявения ревандикационен иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за налчие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.1-ви и 2-ри от изложението. Съобразно даденото тълкуване в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правните въпроси касаят приложното поле на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ и чл.7, ал. 4 ЗДС. Посочените разпоредби са достатъчно ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението на чл.1ал.1 ЗВСОНИ е създадена многогодишна и трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява с оглед липсата на промени в законодателството и обществените условия. Относно приложението на чл.7,ал.4 ЗДС също е установена трайна съдебно практика, която не се нуждае от осъвременяване. Поради това съдът намира, че не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в п.1-ви и 2-ри от изложението.
Въпросите, поставени в п.3-ти от изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а именно не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда по делото. Тези въпроси касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По подадената частна жалба:
С въззивото решение съдът е присъдил в полза на ищцата Е. В. П. сумата 1900 лв. разноски по делото за трите инстанции, както и направените такива за повторното въззивно разглеждане на делото. По подадена молба от жалбоподателя за изменение на решението в частта относно присъдените в негова тежест разноски е постановено определение № 2697/12.09.2011 г., с което е оставена без уважение молбата. С определението съдът е приел, че производството по делото е проведено по реда на ГПК/отм./, при който не следва да се представя списък с разноски. Прието е, че направените от ищцата разноски в хода на разглеждане на делото от всички инстанции са в размер на 1900 лв. и поради това е оставил без уважение молбата за изменение на въззивното решение в тази част.
Частната жалба е неоснователна. Съобразно разпоредбите на чл. 64 ГПК/отм./ при присъждане на разноски в полза на ищеца и/или на ответника не се изисква представяне на списък на разноските, така както е предвидено в чл.80 ГПК. Определените от съда разноски са съответни на представените доказателства от ищцата за направени такива пред всички инстанции. Правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл.64,ал.4 ГПК/отм./ – сега чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Определението от 12.09.2011 г. на въззивния съд като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 808/20.06.2011 г. по в.гр.дело № 1598/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 23996/22.07.2011 г., подадена от ответника Н. а.з. п. [населено място] – ТД НАП [населено място], [улица], чрез ст.юрисконсулт С. Ц..
Потвърждава определение № 2697/12.09.2011 г., постановено по в.гр.дело № 1598/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молба вх. № 23995/22.07.2011 г. на Н. а. п. п. [населено място] за изменение на решение № 808/20.06.2011 г. по в.гр.дело № 1598/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: