О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 13.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 2245 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Р. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв.Б., срещу въззивно решение от 05.03.2019г., постановено по в.гр.д.№100/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение от 20.12.2018г. по гр.д.№ 1325/2018г. на Районен съд – Велико Търново са отхвърлени предявените от С. П. Р. срещу „ЮРОКОР“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и по ал.2 – очевидна неправилност на решението.
Ответникът по жалбата „ЮРОКОР“ ЕАД не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение съд са отхвърлени предявените от С. П. Р. срещу „ЮРОКОР“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №1527/02.03.2018г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор контактен център“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване на щата и за неоснователни релевираните в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Становището на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че: 1/въззивното решение е в противоречие с ТР по т.д.№3/2011г. ОСГК ВКС и на решение по гр.д.№768/1999г. на ВКС, ІІІг.о., по въпроса: за извършване на реален съдебен контрол на процедурата по чл.329 КТ, като сочи, че във въззивното решение „не се коментира законността на цялата процедура; 2/ въззивното решение е в противоречие с решения по гр.д.№131/1997г. и по гр.д.№1568/1995г. на ВКС, ІІІг.о. по въпроса: за несъответствието на фактически и правни основания за уволнение, като касаторът се позовава на приетото в последното от посочените от него решения, че: „Цялата защитна теза на ответната страна се релевира намаляване обема на работа в предприятието докато уволнението е на основание съкращаване в щата“; 3/въззивното решение противоречи на решения по гр.д.№909/1994г., по гр.д.№1010/1994г., пг гр.д. №198/2002г., по гр.д. №2754/2000г., по гр.д.№286/2001г. на ІІІг.о., по въпросите: „относно компетентността на органа, който има право да извърши промените в щата и реалното съкращаване в щата“; 4/ въззивното решение е в противоречие с решения по гр.д.№1816/1999г., по гр.д.№1924/2002г., по гр.д.№2754/2000г. на ВКС, ІІІг.о., по въпроса относно принципа за едностранна неизменяемост на трудовото правоотношение.
По първия поставен въпрос неоснователно се сочи противоречие на въззивното решение с ТР по т.д.№3/2011г. ОСГК ВКС. Както е посочено и в мотивите на тълкувателното решение когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. След представянето на утвърдения от работодателя протокол на назначената от него комисия по подбора по чл.329 КТ, ищцата в писмена молба е оспорила единствено отразените в него обстоятелства относно притежаваното от нея образование. Поради това не е налице соченото противоречие на въззивното решение с тълкувателното решение относно доказването на подбора с представения протокол за подбор относно приетата от работодателя оценка на професионалните качества на служителката, респ. на останалите участници в подбора. Относно развилия се по делото спор кои служители следва да участват в подбора, въззивният съд е приел, че подборът е следвало да бъде извършен само между служителите, работещи по проекта „Провеа“. Изложил е съображения, че не може да бъде споделена тезата, че подборът следва да се извърши между всички служители с френски език, предвид допълнителното организационно обособяване на служителите – те работят по отделни направления /програми – отдели/, като по проект „Провеа“ работят шестимата служители с френски език, а останалите служители с френски език работят по други проекти и ако се възприеме тезата, че подбор следва да се извърши между всички служители с френски език, нормата на чл. 329 КТ в частта кои служители работят по-добре не би могла да се приложи, защото служителите работят в различни направления. Т.е. въззивният съд е изложил съоображения по спорните по делото въпроси относно законосъобразността на проведения подбор, поради което не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
Вторият от поставените въпроси не е разрешен в обжалваното решение, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това, „съкращаването в щата“ е въпрос на работодателска целесъобразност и причинити за прибягването до него, за неговата обоснованост, правилност, необходимост и т.н. не подлежат на съдебен контрол, нито работодателят е необходимо да ги мотивира и обяснява / в този смисъл решение по гр.д.№1953/2000г. на ІІІг.о. и др./.
Първият от въпросите по т.3, поставени от касатора, не е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение и поради това не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Действиетлно, за да бъде законно уволнението на това основание, съкращаването в щата трубва да бъде извършено от компетентен орган. Компетентен орган е работодателят или неговият представител, в зависимост от от вида и и организацията на управлението на съответното предприятие или организация и законите за тухното управление. В настоящия случай обаче, такъв спор по делото не се е развид, тъй като такова основание за незаконосъобразност на уволнението не е било релевирано от ищеца в исковата молба. Настоящият съдебен състав не да е налице соченото основание за допускане на касационно ожбалване и по втория от поставените от касатора въпроси по т.3. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа / в този см. решение №75 от 27.03.2012г. по гр.д.№924/2011г. на ВКС, ІІІг.о./. Именно наличието на такъв случай е приет за установен по настоящото дело с обжалваното решение. Въззивният съд е изложил съображения, че решаващо е не това, че работодателят е открил нови щатове за служители, а организационното обособяване на служителите по ползван език и обстоятелството, че броят на длъжностите, изискващи френски език, е намалял с една; че се касае за съкращение по смисъла на чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ; че ползваният в изпълнение на трудовите задължения език е иманентна за всяко от индивидуалните трудови правоотношение част е видно от обстоятелството, че в трудовия договор с ищцата изрично е посочен френски език. Както се посочи, несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
Последният от поставените от касатора въпроси предпоставя в себе си да е прието за установено по делото, че работодателят едностранно е променил мястото на работа на служителката, каквото не е прието за установено по делото, нито е имало доводи, че ищцата е била преместена да работи от един проект в друг. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.03.2019г., постановено по в.гр.д.№100/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: