1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр.С., 14.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1904/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 111 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 56/ 2008 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Б. окръжен съд по гр.д.№ 86/ 2006 г., като по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Н.а. по п. иск по чл.1 от З. за заплащане на сумата 100 000 лв – обезщетение за имуществени вреди от незаконно действие на орган на данъчната администрация.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалването следва да се допусне поради това, че произнасянето на въззивния съд се отнася до съществен материалноправен въпрос за отговорността на държавата за вреди, причинени на физически и юридически лица в резултат на незаконни действия или бездействия на администрацията. Според касатора намесата на ВКС се налага поради това, че въпросът за отговорността е и конституционен, защото казусите са зачестили много и защото трябва да се осигури безпротиворечива практика по решаването им. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за отмяната му.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът, който може да послужи като основание за допускане на обжалването, трябва да е посочен от касатора (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като не съществува възможност касационният съд служебно да извлича такъв от жалбата, освен в хипотезите на недопустимост или нищожност на атакуваното решение. В конкретния случай не се откриват основания според които да не се зачете въззивният съдебен акт като валиден и допустим. Следователно съдът не може служебно да формулира въпрос по чл.280 от ГПК. Самият касатор също не е изложил такъв въпрос. Възпроизвеждането на заглавието на материалния закон в изложението на касатора не означава изпълнение на изискванията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., правен въпрос, който може да послужи за обжалването, е този, който е включен в предмета на делото и който е обусловил крайните изводи на въззивния съд. Само ако по такъв въпрос има противоречива практика, ако той е решен в противоречие с практиката на ВКС или ако има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, обжалването може да се допусне. То може да се допусне само за отговор по конкретен правен въпрос, а не защото (както се твърди в изложението) по принцип би било добре ВКС да се произнесе по тълкуването на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди и практиката по прилагането му.
При липса на посочен от касатора конкретен правен въпрос и при положение, че обжалваното решение е валидно и допустимо, касационното обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 111 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 56/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .