4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 14.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №926/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] против решение № 2355 от 20.12.2013 г. по т.д. № 3108/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Г. А. Г., чрез пълномощника чу – адв.Ж. Е. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си- адв. М. Г. е поддържал, че правните въпроси от значение за изхода на конкретното дело са – „ 1.Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД и обстоятелствата които обуславят това във връзка с т.п. 4/68г. … 2 кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданските процес оглед разпоредбата на чл.154 ГПК…3. ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52ЗЗД / решение №59/29.04.2010г. на ІІ-ТО ВКС/, то в условията на икономическа криза световна и национална следва ли да се намаляват обезщетенията за имуществени вреди определяни по чл.52 ЗЗД…4/ налице ли е съпричиняване на вредата, ако да какви са критериите…5/ при условията на кои факти може да се прием за доказано наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО…”Страната, след поставянето на тези въпроси е заявила, че евентуално те могат да бъдат уточнени служебно от съда на основание ТР ОСГТК №1/09г. Касаторът е посочил примерно основание за допускане на касационно обжалване, като е цитирал част от решение по чл.290 ГПК – № 93/11 на ВКС , ІІ т.о. във връзка с приетото с това решение относно понятието „ справедливо „ обезщетение и от това е извел, че и настоящето решение следвало да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съобразно ППВС №4/68г. била присъдена прекомерно завишена сума.В тази връзка е интерпретирана и възпроизведена част от постановлението, като са разгледани и решения постановени по чл.290 ГПК, с които е третиран въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД. Страната е посочила, че по отношение на съпричиняването ППВС №17/63 не посочвал точни критерии. В тази връзка е направено оплакване за неправилност на приетото от САС, като е разгледано разбирането на страната относно формата на вината като критерий за определяне на размера на обезщетението. Направено е и оплакване, че исковете са уважени без да е установен главен факт по делото – наличие на валидно застрахователно правоотношение.Подробно са изложени оплаквания за неправилност на акта в тази насока като е развито разбирането на страната,поддържано в хода на производството.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос, както е поискала страната, установяват само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите.С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност на акта, нито общите доводи за значението на присъжданите обезщетения по чл.52 ГПК. Както бе отбелязано дори и да се приеме, че е поставен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД и страната сочи противоречие в практиката, то отново не се обосновава релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г._/ както е посочила и страната/, с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не обосновава валиден довод за приложно поле на касационно обжалване и по поставения от него общо въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросите свързани с приложението на посочената норми са изяснени със задължителна практика/ както сама е отбелязала и страната/, по отношение, на която не са сочени доводи за наличие на отклонение на изводите на въззивната инстанция от нея, а общо е развито оплакване, че съдът не е спазил дадените по тълкувателен път указания, което не обосновава основателен довод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а съставлява общо оплакване за неправилност на изводите по размера на обезщетението, което е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК. Съдът не е обсъждал икономическата конюнктура в контекста на цитираното решение на ВКС , поради което и по този въпрос не се обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване.
Доколкото страната не е поддържала противоречие по конкретен въпрос със задължителна практика на ВКС по отношение на констатирането от въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат, а се е задоволила да посочи, че в ППВС № 17/63 липсват критерии за определяне на размера на съпричиняването, то не са налице и валидни доводи по поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на страната съдържащо, нейното разбиране по тези критерии, също така не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не обосновава валидно довод за допускане на касационно обжалване на акта и оплакването, че не е установено наличие на застрахователно правоотношение. Доколкото, съдът е формирал изводи по неговото наличие, като тези изводи са решаващи за постановения резултат, следва да се приеме, че направеното оплакване е оплакване за неправилност на приетото, а то е ирелевантно спрямо допускането на касационно обжалване, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт така определени и от нея са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2355 от 20.12.2013 г. по т.д. № 3108/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: