О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 16.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6243 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Н. К. и М. Д. Ш. против решение № 196/11.08.2014г. по гр.д.№ 335/2014г. на Окръжен съд-Шумен, с което е потвърдено решение № 149/07.05.2014г. по гр.д.№ 948 на РС-Нови пазар, с което е допусната делба на два недвижими имота: 1/апартамент, находящ в [населено място] пазар, [улица], вх.4 , ет. 5, ап.93, с обща застроена площ от 69, 24 кв. м., заедно с припадащите се избено помещение и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и 2/жилищна сграда със застроена площ 34 кв. м., построена в Общинската част на дворно място, с площ от 350 кв. м., находящо се в [населено място] пазар, [улица], при квоти от по 1/6 ид. ч. за ищците Х. Т., [дата на раждане] г. и близнаците – Е. Т.. и Б. Т., родени на 22.11.2005 г. и тримата живущи в Република Турция и 3/6 ид. ч. за касаторката ответница Х. К. и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен частично н.а. № 153, том VI, дело № 731/01.06.2010 г. на Нотариус с рег. № 346 на НК, в частта, в която се засягат правата на собственост по 1/6 ид. ч. за всеки един от тримата ищци. Със същото решение е признато за установено и по отношение на другата касаторка М. Ш., че ищците са собственици на по 1/6 ид.ч. от двата имота.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон при определяне на кръга наследници и на нормите на чл. 118 КМЧП, за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в признаване на представените доказателства само поради това, че са със заверка Апостил без да е проведено производство по признаването им по чл. 118, ал.2 КМЧП и за необоснованост на съдебния акт.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани два въпроса: 1.Удостоверява ли Апостила съдържанието на публичния документ за който се отнася и налице ли са всички условия за прилагане на чл. 118, ал.1 КМЧП от страна на българския съд на две чуждестранни съдебни решения от Република Турция за установяване кои са наследниците на починал турски гражданин.и 2. Представляват ли доводите във въззивната жалба за недоказаност на предявения иск твърдения за нови факти и /или обстоятелства с оглед приложимостта на нормата на чл. 147, т.1 ГПК По тези въпроси се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика.
Ответниците по касация оспорват допускането до касационно обжалване, тъй като съдът не се е произнасял по така формулираните въпроси, не е обосновано допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и защото съдът се е съобразил със материалното право и съдебната практика при възприемане на представените доказателства от Република Турция.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: Двата процесни имота са придобити от Н. Ш. Ш., починал на 10.05.2004г. с н.а. № 181,т.2/29.06.2001г. и н.а. № 159, т. ІІ 1995г. – след развода му с М. Д. Ш. с влязло в сила решение на 22.10.1992г. От брака си те имат две деца Х. и Б.. Последният е роден в България с името Б. Ш., но е придобил турско гражданство и е приел името Б. Т.. Той е починал на 09.06.2009г. и според представените документи от Република Турция със заверка Апостил е бил в брак с Х., сключен на 06.07.1996г. от който има две деца – близнаци Е. и Б., родени на 22.11.2005г. Това се установява от дубликат от акт за граждански брак № 1166/06.07.1996г.., акт за смърт (смъртен акт) № 299/10.06.2009г., извлечение от гражданския регистър № 2672/28.08.2013г. за Х. Т., удостоверение за идентичност на имената на Б. Н. Ш. и Б. Т.., изд. на 24.10.2013г., извлечение от гражданския регистър № 3439/ 24.10.2013г., решение на гражданския съд по дело № 2009/846 на Република Турция [населено място]. извлечение от регистъра на гражданското състояние в Бакъркйой. № 4283/12.03.2014г. Всички тези документи са представени със заверка Апостил и превод от турски на български език. Ответниците са оспорили тези документи, но за доказване на оспорването са представили само удостоверение, издадено от службата за гражданско състояние [населено място], в което като наследник на Б. е посочена само неговата майка М., тъй като българските служби по ГРАО не са разполагали с информация за сключения брак в Турция и родените от него деца, а ответниците не са декларирали тези обстоятелства при подаване на искане за издаване на удостоверението за наследници.
За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела, че оспорването на официалните документи, издадени от Република Турция, заверени с Апостил и преведени не е доказано и въз основа на удостоверените с тях факти е прието, че ищците са наследници на Б. Т., който е сключил брак с Х. Т., [дата на раждане] г. и от този брак са родени близнаците – Е. Т.. и Б. Т. на 22.11.2005 г., поради което на основание чл. 89, ал.2 КМЧП те са наследници на имотите, останали в наследство от него в България при квоти съобразно чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН.
Съдът е приложил Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Х. конвенция от 1961г./, ратифицирана от Р България. със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. – ДВ, бр. 47/9.06.2000г., която е ратифицирана и от Република Турция. Тази конвенция се прилага по отношение на публични актове, изготвени на територията на една от договарящите държави, които трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. По смисъла на Конвенцията за публични актове се считат документите, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата, включително документите, издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар, документи издавани от административни органи, както и официалните заверки, като записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ. Тези документи се легализират, като съответният публичен акт се снабди „Аpostille (Convention de La Haye du 5 octobre 1961)“. Съдът, позовавайки се на тази конвенция е приел, че притежаващите Апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация, признават се и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по Конвенцията. Тези публични актове, допуснати и приети като доказателства по дело, са официални документи, които се ползват както с формална, така и с материална доказателствена сила, т. е обвързват съда да приеме, че пасочените в тях факти са се осъществили от външна страна така, както са посочили техните издатели. – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. Тежестта за доказване неистинността на такива документи пада върху страната, която ги оспорва – арг. чл. 193, ал. 3 ГПК. И тъй като ответниците не са доказали оспорването на документите с Апостил, РС е приел, че оспорването им е неоснователно.
Първият въпрос – удостоверява ли Апостила съдържанието на публичния документ за който се отнася и налице ли са всички условия за прилагане на чл. 118, ал.1 КМЧП от страна на българския съд на две чуждестранни съдебни решения от Република Турция за установяване кои са наследниците на починал турски гражданин е свързан с предмета на делото, но не определя крайния изход от спора и поради това не обосновава допускане до касация. Съгласно чл. 3 от Конвенцията „Единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът” но съгл. ал.2 на същия текст „Формалната процедура, упомената в предходната алинея, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация”. Между Република България и Република Турция действа и към настоящия момент Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела Ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г. – ДВ, бр. 20 от 9.03.1976 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1979 г., в сила от 27.10.1978 г., който в чл. 3, ал.2 изключва необходимостта от провеждане на процедура по допускане изпълнението на съдебно решение и я приравнява само до установяване, че акта е влязъл в сила. Представеното съдебно решение от Република Турция удостоверява изпълнението на процедурата по издаване на удостоверение за наследници, която съобразно законодателството на тази срана е съдебна, а според съдържанието на акта е охранително производство пред съд. Този акт не подлежи на изпълнение, не е отбелязано да подлежи на обжалване, а влизането му в сила е удостоверено с подписа на длъжностното лице, което е подписало преписа. Апостилът удостоверява, че документа е издаден от компетентен орган в рамките на компетентността му според местното законодателство, а изпълнението на процедурата по Конвенцията – на заверката Апостил и на последващия превод е удостоверена от Министерство на външните работи. Апостилът не удостоверява съдържание според разпоредбите на Конвенцията, поради което не се налага по този въпрос да се допуска касационен контрол. Завереният с Апостил документ обаче съставлява официален документ и по нашето право, според чл.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила за органите в страните, подписали и ратифицирали Конвенцията. Това приема без противоречия и съдебната практика в България и няма основание за допускане до касация по този въпрос.
По втория въпрос – представляват ли доводите във въззивната жалба за недоказаност на предявения иск твърдения за нови факти и /или обстоятелства с оглед приложимостта на нормата на чл. 147, т.1 ГПК не се допуска касационно обжалване, тъй като той не определя изхода от спора. Във въззивната жалба е направено възражение, че ищците не са приели наследството, поради което не наследяват части от имотите. Действително това възражение е направено за първи път пред въззивната инстанция и поради това, че не се основава на ново обстоятелство, или на ново доказателство, то е прекрудирано. Дори обаче да бе обсъдено от съда, то не би променило крайния извод, тъй като с факта на предявяване на иска наследството е прието, за приемането няма срок след отмяната на чл. 50 от ЗН. /ДВ бр. 60/1992г./
По изложените съображения и по двата поставени въпроса не е налице наведеното основание за допускане до касация. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК следва да се присъдят претендираните от ответниците по касация деловодни разноски за настоящото производство в претендирания, посочен в списъка размер, доказан с договор за правна помощ – 1000 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 196/11.08.2014г. по гр.д.№ 335/2014г. на Окръжен съд-Шумен по касационна жалба, подадена от Х. Н. К. и М. Д. Ш..
Осъжда Х. Н. К. и М. Д. Ш. за плати на Х. Т., [дата на раждане] г., лично и като майка и законен представител на децата си – близнаците Е. Т.. и Б. Т., родени на 22.11.2005 г. и тримата живущи в Република Турция, [населено място],[жк], представлявана от адвокат Г. К. от Шуменска адвокатска колегия, със съдебен адрес [населено място] пазар, [улица], ет.1 деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: