О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
[населено място], 16.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2040/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/,чрез синдика Г.К., против определение № 410/12.07.2017 г. по гр.д.№ 308/2017 г. на Варненски апелативен съд, в ч а с т т а му , с която съдът е потвърдил акта, титулуван решение № 613/ 20.04.2017 г. на Окръжен съд – Варна по гр.д.№ 596/2017 г., в частта му с която е обезсилено постановление от 05.10.2016 г., постановено по изп.дело № 4102/2003 г. на СИС при Районен съд – Варна,с което е отказано възстановяването в полза на жалбоподателя на сумата от 3 000 лева, представляваща държавна такса за извършване на публична продан по изп.дело № 4102/ 2003 г. на СИС при Районен съд – Варна , к а к т о и в ч а с т т а му, с която апелативният съд е прекратил производството по жалбата на [фирма] / в несъстоятелност / , в ч а с т т а й с к о я т о се атакува акта, титулуван решение № 613/ 20.04.2017 г. на ОС – Варна, с който се п о т в ъ р ж д а в а постановление от 05.10.2016 г. на съдебния изпълнител при СИС към Районен съд – Варна, за отказ да бъдат възстановени на жалбоподателя сумата от 42 000 лева – държавна такса за публична продан, в размер на 1,5 % от продажната цена на изнесения на публична продан имот и сумата от 28 000 лева – държавна такса за въвод във владение на имота, възложен с публичната продан на [фирма] / в несъстоятелност /, както и се п о т в ъ р ж д а в а постановление на съдебния изпълнител при СИС към Районен съд – Варна от 31.01.2017 г. по изп.дело № 4102/ 2003 год.,за оставяне без уважение молбата на същото дружество, за присъждане обезщетение за забава, в размер на 74 733,64 лв. , върху сумата от 73 000 лева / сбор от заплатени държавни такси за провеждане на публична продан , изготвяне на постановление за възлагане и въвод във владение /. Жалбоподателят оспорва допустимостта на постановеното от Варненски апелативен съд определение, тъй като съдът се е произнесъл по касационна жалба срещу решение на Варненски окръжен съд, действал като въззивна инстанция, но не в хипотеза на произнасяне по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Оспорва допустимостта на произнасянето на всяка от предходните инстанции – съдебен изпълнител, Варненски окръжен съд , Варненски апелативен съд, предвид подмяна на реда за разглеждане на претенцията на [фирма] / в несъстоятелност / , тъй като и съгласно задължителните за същите указания , в опр.№ 403/23.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2422/ 2016 г. на ІV г.о. на ВКС, молба вх.№ 5485/04.03.2015 г. е квалифицирана като молба по чл.4б ЗДТ, компетентен по която е Районен съд – Варна, на който касационната инстанция я е изпратила за произнасяне. В евентуалност се оспорва и правилността на извода на апелативна инстанция по същество, тъй като претендираните за връщане държавни такси са такива по прехвърляне на собствеността върху възложения чрез публична продан имот, основанието за заплащане на които, предвид евинцирането на купувача от публична продан / [фирма], с качество и на взискател /, е отпаднало / чл.499 ал.3 вр. с ал.1 пр. ГПК /. Приложено е изложение по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочено срещу валиден съдебен акт .
За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното:
[фирма] / в несъстоятелност / е взискател и евинциран купувач от публична продан, проведена по изп. дело № 4102 / 2003 год. на СИС при Районен съд – Варна.С молба вх.№5485/04.03.2015 г. дружеството е претендирало възстановяването на платени суми , основанието за плащането на които се твърди отпаднало, предвид евинцирането, както следва : 42 000 лева – платена държавна такса за публичната продан, в размер на 1,5 % върху продажната цена , 28 000 лева – платена държавна такса за въвод във владение на имота, възложен от публичната продан и 3 000 лева – платена такса по извършване на проданта или общо сумата от 73 000 лева. Ведно с искането за възстановяването й, дружеството претендира и обезщетение за забава за възстановяването, за периода 14.06.2006 г. – 04.03.2016 г., в размер на 42 997,73 лв. върху първата главница, 28 664,96 лв. върху втората главница и 3 071,25 лв. върху третата главница или общо 74 733, 94 лева. Молбата е предявена пред Окръжен съд–Варна, в качеството на искова срещу ответник Районен съд – Варна, производството по която е прекратено като недопустимо, поради конституиран ненадлежен ответник / вместо надлежния такъв – Държавата /, а определението на Варненски окръжен съд за прекратяването – потвърдено от Варненски апелативен съд. С посоченото в частната жалба опр.№ 403/23.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2422/ 2016 г. , състав на ІV г.о. на ВКС е отменил прекратяването, а молбата – вх.№ 5485/04.03.2015 г. -, без разграничаване с оглед различните съдържащи се в нея претенции , е квалифицирана общо като молба по чл.4б ЗДТ, за връщане на недължимо платени държавни такси , и върната на Районен съд – Варна, за произнасяне по същата на това именно основание.Независимо от последното, предвид резолюция на зам.председател на Районен съд – Варна от 26.08.2016 г., по молбата се е произнесъл съдебния изпълнител по изп.дело № 4102/2003 год. при СИС към Районен съд Варна – с постановление от 05.10.2016 г. – като я е оставил без уважение, в частта по претендирано възстановяване на 73 000 лева, недължимо платени такси, както и без разглеждане,поради неподведомственост, в частта по изплащане на обезщетение за забава в размер на 74 733,94 лева. Съдебният изпълнител се е мотивирал с това,че сумата от 3 000 лева съставлява р а з н о с к и за изпълнително действие, което е било проведено, а сумите от 42 000 лв. и 28 000 лв. са д ъ р ж а в н и такси, които не постъпват по сметка на СИС, а по сметка приходи на Районен съд – Варна, след което в консолидирания бюджет на съдебната власт, респ.съдебният изпълнител не е оправомощен за разпореждане със средствата по тази сметка. Определението е обжалвано, като с определение № 3070/14.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 2279/ 2016 г. Варненски окръжен съд го е обезсилил в частта, в която искането за заплащане на обезщетение за забава от 74 733,94 лева е оставено без разглеждане , върнал е в тази част за произнасяне от частния съдебен изпълнител по същество и отложил произнасянето по частната жалба в останалата й част – срещу отказа за възстановяване на сумата от 73 000 лева – за след произнасянето на съдебния изпълнител по претенцията за сумата от 74 733,94 лева. С постановление от 31.01.2017 г., съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение, мотивирайки се с това, че сума в такъв размер не е събирана по изпълнителното дело, респ. не е превеждана по сметка на държавния бюджет, а съобразяването на претенцията като допустима и основателна, вкл. за сочения период и в претендирания размер, предпоставя постановен по исков ред съдебен акт, с осъдителен диспозитив за присъждането й.Практически, произнасянето е по същество, с аналогични на първоначалното мотиви за некомпетентност на съдебния изпълнител, за произнасяне по такава претенция, като предпоставяща спорно състезателно производство. Това постановление също е обжалвано, като по тази и по частната жалба срещу постановление от 05.10.2016 г. / в неразгледаната й по ч.гр.д.№ 2279/ 2016 г. на Варненски окръжен съд част / е постановен общ акт, титулуван решение № 613/ 20.04.2017 г. по гр.д.№ 596/2017 г. на Варненски окръжен съд. Със същото е обезсилено постановление от 05.10.2016 г., в частта му , с която е отказано възстановяване на сума от 3 000 лв. – разноски за извършване на публична продан, като производството по молбата,в тази й част,е прекратено, като недопустимо, на основание чл.126 ал.1 ГПК, тъй като е счетено, че същата сума е предмет на предходно заведено т.д.№ 343 / 2015 г. на Варненски окръжен съд. В останалата им част постановления от 05.10.2016 г. и 31.01.2017 г. са потвърдени. Посочена е необжалваемост на решението, очевидно като постановено в производство по чл.435 ГПК – обжалване действия на съдебен изпълнител. Независимо от указаното, [фирма] / в несъстоятелност / е депозирало срещу решението частна касационна жалба, адресирана до Върховен касационен съд. По същата,обаче,се е произнесъл Варненски апелативен съд, с тук атакуваното определение, като е потвърдил произнасянето на Варненски окръжен съд по частично обезсилване на постановление от 05.10.2016 г. и прекратяване на производството по молбата на [фирма] /в несъстоятелност /, за възстановяване на сумата от 3 000 лева, и прекратил производството по частната жалба в частта й , с която се атакува акта на Варненски окръжен съд, в частта му с която са потвърдени постановленията от 05.10.2016г. и 31.01.2017г.. В тази му част, определението на Варненски апелативен съд е неясно мотивирано, с необжалваемост на акта на Варненски окръжен съд , като постановен в производство,аналогично на чл.83 ал.2 ГПК,съгласно задължителните указания на ВКС в опр.№ 403/23.08.2016 г. по ч.гр.д. № 2422/2016 г., което производство, според състава / противно на установената съдебна практика по молби с правно основание чл. 4б ЗДТ / е прието за двуинстанционно.
Следователно, в частта досежно претенцията за възстановяване на сумата от 3 000 лева, Варненски апелативен съд формално се е произнесъл по реда на чл.274 ал.2 изр.първо, пр.второ вр. с ал.1 т.1 ГПК – срещу прекратително определение на въззивна инстанция / с което не е осъществен инстанционен контрол на прекратително определение на предходна инстанция,а за пръв път е преценена недопустимост на претенцията на страната/.С потвърждаването на определението на Варненски окръжен съд от апелативна инстанция, настоящият инстанционен контрол, в тази му част, се явява по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.Изложението не съдържа правен въпрос,относим към това произнасяне, но касационното обжалване следва да бъде допуснато, поради вероятна недопустимост на определението на Варненски апелативен съд, като предпоставено от недопустимото произнасяне на Варненски окръжен съд, по неприложим, с оглед основанието на претенцията ред – по чл.435 ГПК, в несъответствие с основанието на претенцията и компетентния за първоначалното й разглеждане орган. В останалата си част – срещу прекратителното определение, частната касационна жалба е с правно основание чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество, без обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване.
Определението на Варненски апелативен съд и определението на Варненски окръжен съд следва да бъдат обезсилени, като делото се върне на Варненски окръжен съд, за осъществяване на контрол върху произнасянето на съдебния изпълнител , съобразявайки задължителните указания в определение № 403 по ч.гр.д.№ 2422/ 2016 г. на Върховен касационен съд, които указания – досежно основанието на претенцията за възстановяване на държавни такси по публичната продан,предвид евинцирането на купувача – настоящият състав споделя. В тази си част молбата на страната е следвало да се разгледа по реда на чл.4б ЗДТ от Районен съд – Варна, тъй като по сметки на същия е извършено заплащането, макар последващо отнесено в приход на консолидирания бюджет на съдебната власт.С оглед тези задължителни указания и квалификация на основанието на претенцията, Варненски окръжен съд е следвало да осъществи инстанционен контрол върху недопустимото определение. Произнасяйки се в производство по реда на чл.435 ГПК, същият е приложил несъответен процесуален ред, предпоставил и отказа за последващ инстанционен контрол / в една част от въззивния акт / от страна на Варненски апелативен съд, както и недопустимо произнасяне в останалата му част, с недопустимо прилагане, във формално провеждано по реда на чл.435 ГПК производство – защита срещу изпълнението – правилото на чл.126 ГПК от общото гражданско съдопроизводство , впрочем неприложимо и в производство по чл.4б ЗДТ, тъй като предпоставя дублиращи се идентични спорове в състезателно исково производство / по страни, основание и предмет /. Варненски окръжен съд следва да осъществи контрол и върху останалата част от произнасянето на съдебния изпълнител – за заплащане на обезщетение за забава , но съобразявайки че същата няма основание по чл.4б ЗДТ, респ. след евентуално уточняване претенцията на страната, доколкото е допустимо разглеждането й по исков ред, впрочем указано и в опр. № 403 по ч.гр.д.№ 2422/2016г. на ВКС.Директен контрол върху недопустимостта на постановленията на съдебния изпълнител настоящият състав не може да упражни, предвид процесуалния ред, предпоставил допустимостта на произнасянето му, при формално приложения от предходните инстанции такъв.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 410/ 12.07.2017 г. по гр.д.№ 308/2017 г. на Варненски апелативен съд, в ч а с т т а му , с която съдът е потвърдил акта, титулуван решение № 613/ 20.04.2017 г. на Окръжен съд – Варна по гр.д.№ 596/2017 г., в частта му с която е обезсилено постановление от 05.10.2016 г., постановено по изп.дело № 4102/2003 г. на СИС при Районен съд – Варна,с което е отказано възстановяването в полза на жалбоподателя на сумата от 3 000 лева, представляваща държавна такса за извършване на публична продан по изп.дело № 4102/ 2003 г. на СИС при Районен съд – Варна.
ОБЕЗСИЛВА като изцяло недопустими определение № 410/ 12.07.2017 г. по гр.д.№ 308/2017 г. на Варненски апелативен съд и акта, титулуван решение под № 613/20.04.2017 г. по гр.д.№ 596/2017 г. на Окръжен съд – Варна .
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд, за ново произнасяне по частната жалба на [фирма] / в несъстоятелност / срещу постановления на съдебен изпълнител при СИС към Районен съд – Варна – от 05.10.2016 г. и 31.01.2017 г., в съответствие с горните указания и съобразно действителното правно основание на заявените претенции на страната, с молба вх.№ 5485/04.03.2015 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :