3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 17.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 984/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. К. против въззивно решение на С. окръжен съд № 29 от 15.03.2010 год. по гр. дело № 53/2010 год., с което е обезсилено решение № 792 от 20.10.2009 год. по гр. дело № 1015/2009 год. на С. районен съд и е оставена без разглеждане претенцията на жалбоподателя против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение от 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража за периода от 01.07.1997 год. до 20.08.1997 год., ведно със законна лихва от 31.05.2005 год. и за заплащане на 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено срещу него досъдебно наказателно производство по сл. дело № 511/97 год. на О. гр. С., пореден № 1522/97г. по описа на РП гр. С. за времето от 01.07.1997 год. до 31.05.2005 год., със законна лихва от 31.05.2005 год. до изплащане на задължението, поради недопустимост на претенциите, като преждевременно заведени и прекратил производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен процесуалноправния въпрос – длъжен ли и съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право. Представени са съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 88/2003 год. и по гр. дело № 3267/2007 год. и двете по приложението на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), с което се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Прокуратура на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК поставя процесуалноправният въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./), предвид приетото от съда, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо жалбоподателя от 31.05.2005 год. на наблюдаващия прокурор по досъдебното производство не било влязло в сила, тъй като нямало данни, кога е съобщено на жалбоподателя, с оглед извършване на проверка изтекъл ли е седмодневният срок за неговото обжалване. Прието е, че липсата на доказателства за неговото узнаване прави невъзможна преценката за момента, от който държавните органи изпадат в забава, което има отношение съм дължимите лихви върху обезщетението и към момента, от кога започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата. Съдът се е позовал на т. 4 и т. 7 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 год. по т.д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС и в заключение е приел, че исковете се явяват преждевременно предявени и като такива недопустими.
По поставеният правен въпрос жалбоподателят излага съображения, че с предявяването на исковата молба, към която е приложен прокурорският акт от 31.05.2005 год. за прекратяване на наказателното производство, съдът е следвало да приеме, че към този момент постановлението е станало известно на ищеца и макар след предявяването на исковата молба, то е влязло в сила – факт, който е следвало да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като относим към спорното право. В тази връзка е представената съдебна практика, според която решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е към момента на приключване на устните състезания, а не в деня на предявяването на иска, затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, когато те са от значение за спорното право.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с постоянната съдебна практика, което налага да се допусне касационно обжалване на решението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 15.03.2010 год. по гр. дело № 53/2010 год. на С. окръжен съд.
УКАЗВА на А. Д. К. в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 5 лв. и да представи за това доказателства по делото.
Слез изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ