4
гр. д. № 620/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 27
С., 17.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 620/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. П. Г. и А. П. Г. са подали касационна жалба срещу решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 3736/2009 г. на С. градски съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 12225/06 г. и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е прието за установено по отношение на касаторите, че ищците като наследници на М. Г. Х. са собственици на имот с площ от 300 кв. м., съставляващ част от имот пл. № 12, целия с площ от 500 кв. м. по кадастралния план на 1973 г. за местността „С.-Д.”, в землището на[населено място].
Касационният довод е за необоснованост на извода, че имотът е възстановен на ищците с решение на ОСЗ, което отговаря на изискването за валидност по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на обжалвания съдебен акт. Наличието им е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за валидността на решението на ОСЗ, с оглед на това кой орган следва да издаде скицата към него, ако имотът е в урбанизираната част на населеното място.
Ответниците по касация намират, че не са налице въведените предпоставки за допускане на касационна проверка, а по същество на жалбата я намират за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След като обсъди решението и доказателствата по делото настоящият тричленен състав намира, че не са налице въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка.
За да уважи иска съдът е приел за установено, че в полза на ищците като наследници на М. Х. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2287 кв. м. Наследодателят им е бил собственик на нива с площ от 7400 кв. м. в м. „Б. егрек”, правото на собственост върху която е придобил на основание давностно владение, упражнявано от 29.11.1931 г. и основано на сключен предварителен писмено договор за покупко-продажба от същата дата, вписан със записка за вписване № 153 от 28.05.43 г. Същата година наследодателят се е снабдил и с констативен н. а. за собственост на имота № 158, т. №№, по н. д. № 2377/43 г. В акта имотът е описан с по-малка площ (5236 кв.м.) поради извършена преди съставянето му замяна на част от владения от него имот, целия с площ от 7400 кв. м. Замененият имот е бил с площ от 1500 кв. м.
Установено е с техническа експертиза, че част от имота по н. акт. от 1943 г. с площ от 2287 кв. м. е бил заснет с пл. № 1729 в кадастралния план от 1950 г. Този имот не е бил включен в блок на ТКЗС, а във вилна зона като от него и други имоти са образувани по-малки вилни имоти с площи от по 500 кв. м. Този регулационен статут е в резултат изменението и допълнението на общия градоустройствен план на[населено място] извършено в изпълнението на ПМС 176 от 18.08.58 г., с което в околоградската зона на града са били обособени вилни зони, в една от които попада и описания имот.
При съпоставяне на изработения план от 1989 г. за м. в. з. „С.- север” техническата експертиза е установила, че имот пл. № 1729 попада в образуваните имоти от пл. №№ от 12-20, както и че имот пл. № 12 е извън регулацията. Не е имало спор за това, че имот пл. № 12 е незастроен.
Наследодателят на касаторите А. Г. П. е ползвал имот пл. № 12, като през 1977 г. се е позовал на давностно владение за него и снабдил с нот. акт за собственост, съставен по дера на обстоятелствената проверка.
Процедурата по възстановяване на имота в съществуващи граници е завършила с постановяване на решение № 5109 от 20.01.1995 г. на ОСЗ, в което е посочено, че признатият за възстановяване имот по действащия кадастрален план съставлява части от имоти съответно от пл. № 12 – 300 кв. м.; от пл. № 14 – 43 кв. м. от пл. № 15 – 747 кв. м. и от пл. № 16 – 597 кв. м.; решение № 6143 от 20.04.200 г. , в което имотът е описан със статута му по кадастралния план от 1950 г. и решение № 388 от 15.03.2002 г. за допълване (поправяне) на предходното, в което възстановения имот е описан със статута му по кадастралния план от 1973 г. По този план имот пл. №№ 12-16 са неурегулирани в парцели. Към решението е издадена скица заверена от ОСЗ, в която е посочено, че същата е неразделна част от решението.
След анализ на тези доказателства, съдът е приел, че решението за възстановяване на имота отговаря на изискванията за валидност по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, тъй като към него е издадена и скица, заверена от органа по поземлена собственост. Приел е за неоснователно възражението, че ответникът е собственик на имота на основание давностно владение по аргумент от чл. 5, ал.2 З. и действалия към 1977 г. чл; 86 във вр. с чл. 2 ЗС.
Разрешеният от съда въпрос от значение за изхода на спора е за валидността на административния акт за реституция на имота с оглед изискването към него да е издадена скица. Изводът на съда, че решението на ОСЗ отговаря на изискванията за валидност кореспондира с данните по делото. Имотът не е бил урегулиран в парцел с плана от 1973 г., той е останал със статут на имот заснет в кадастралния план с планоснимачен номер. В решението е индивидуализиран въз основа на кадастралния план и към него е приложена скица № 719 от 19.12.1994 г. Скицата е издадена от техническата служба на СО- Т. В., по молба на заявителката по преписка вх. № 164 от 25.02.1992 г. и въз основа на скица на С. от 9.04.1994 г. съставена по същото искане, с оглед изпълнение изискването на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заверен от ОСЗ препис от скицата на С. е приложен към окончателното решение за възстановяване, в което е направено и изрично позоваване на данните, съдържащи се в нея, за индивидуализирането на имота.
Окончателното решение на ОСЗ е издадено при действието на чл. 18ж на ППЗСПЗЗ, в редакцията му след изменението с ДВ бр. 113 от 1999 г. Нормата повелява, към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон – и от техническата служба на общината. От това следва, че изискването е скицата да бъде заверена и от техническата служба, а не да е издадена от нея. В случая скицата е изготвена от техническата служба, а преписът е заверен от ОСЗ, поради което обосновано и при правилно прилагане на закона въззивният съд е достигнал до извода, че решението е валидно и легитимира ищците като собственици на имота.
Не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като даденото разрешение на въпроса за валидността на административния акт не е направено в противоречие на практиката на ВКС. Не е направено позоваване на задължителна практика на ВКС, в противоречие с която да е разрешен повдигнатият въпрос.
Не е налице и втората релевирана предпоставка по т. 3 на същата норма, тъй като не са изложени съображения, с какво разрешеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за неговото развитие. Представеното решение на въззивен съд е неотносимо към тази предпоставка, а представеното решение на ВКС е постановено преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. и не съставлява част от задължителната практика на този съд.
Позоваването на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК е формално, без да е мотивирано, поради което не следва да бъде обсъждано като надлежно релевирано основание за селекция за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 3736/2009 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: