О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София 17.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 405 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Д. Х. Д. против определение № 2089/04.07.2011 г. по ч. гр.дело № 1139/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4348/24.03.2011 г. по гр.дело № 9054/2010 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на процесуални правила и необоснованост. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Варненския районен съд за разглеждане на предявения отрицателен установителен иск.
В изложението към касационната частна жалба е формулиран въпроса: 1. в противоречие с практиката на ВКС според жалбоподателя е прието, че след като ищеца не може да докаже своята собственост може да води ревандикационен иск по чл.108 ЗС. Цитирани са следните решения – решение № 149/23.07.2004 г. на ВКС IV г.о,. решение № 595/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 426/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 185/2010 г. на ВКС II г.о.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот от жалбоподателя Д. Х. Д. е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената с него защита.
За да направи извода съдът е взел предвид, че искът е предявен от жалбоподателя срещу наследниците на М. С. П. – С. М. П., Т. М. П., М. М. П., И. И. Б., И. И. Б., А. Х. К., И. Х. М. и М. Х. Н.. Приел е, че искът е отрицатален установителен – за приемане за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на имот № * по помощния кадастрален план от 1997 г. на м.”З.”, представляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта. Съдът е взел предвид твърденията в исковата молба, че жалбоподателят е ползвател на имота от повече от двадесет години – от 1987 до 2010 г. с право на закупуване на осн.пар.4а, ал.5 ЗСПЗЗ, което право според твърденията в исковата молба му било отнето от наследниците на М. П.. Съобразно заявените факти в исковата молба и уточняващите молби правният интерес на жалбоподателя-ищец от търсената с иска защита е обоснован с обстоятелството, че ПК В. в нарушение разпоредбите на ЗСПЗЗ признала правото на възстановяване върху имот пл. № * и № * по КП от 1959 г. на наследниците на М. П. и по този начин на ищеца било отнето правото на изкупуване на имота. В исковата молба са изложени твърдения, че на ответниците в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на имот пл. № * по КП от 1959 г., който е включен в държавния поземлен фонд и не е собственост на наследодателите им.
Съдът е взел предвид отговора на ответника, представен пред първата инстанция, според който същият оспорва допустимостта на иска, като е изразено становище, че искът е и неоснователен, че ответникът владее процесния имот.
Прието е, че жалбоподателят-ищец няма правен интерес от търсената с иска защита, като съдът е съобразил обстоятелството, че фактическа власт върху имота не се упражнява от ищеца, а от ответниците по иска. Според съда жалбоподателят разполага с друг иск за защита на спорното право – този с пр.осн.чл.108 ЗС. Прието е, че с иска с пр.осн.чл.108 ЗС ищецът ще постигне защита на оспореното от ответниците право на собственост върху процесния имот, но не и с отрицателен установителен иск. При липса на правен интерес от търсената с предявения отрицателен установителен иск защита съдът е направил извода, че искът е процесуално недопустим и поради това производството по делото следва да се прекрати. С определението съдът е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
По правния въпрос:
Като прецени всички доводи в изложението в съвкупност с поставения въпрос в същото настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос, който може да се уточни и квалифицира е за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот – абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска, решен в противоречие с практиката на ВКС.
В подкрепа на доводите на жалбоподателя за наличие на основанието, визирано в чл.280,ал.1,т.1 ГПК са цитирани решения на състави на ВКС, от които към изложението е приложено само решение № 149/23.07.2004 г. по гр.дело № 2657/2002 г. на ВКС IV г.о.
Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.2-ра правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданско колегия , на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателят не се е позовал на противоречие с такава практика на ВКС, а е посочил решения на състави на ВКС, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по ч.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед на цитираните решения на състави на ВКС следва да се извърши преценка за наличие на основание за допускане на касационно обжалаване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата.
С решение № 149/23.07.2004 г. по гр.дело № 2657/2002 г. на ВКС IV г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от С. М. П., Т. М. П., М. М. П., С. М. Б., И. И. Б., А. Х. К., И. Х. М., М. Х. Н. срещу А. И. П. и Н. И. П. за предаване владението на недвижим имот от 515 кв.м.ид.части от място, цялото от 584 кв.м., находящо се в м.”З.” на [населено място], съставляващо имот пл. № *. Заявената материална легитимация от ищците е възстановяване на собствеността с решение № 481/19.03.98 г. на ПК [населено място] по заявление от Т. М. П. за възстановяване на собствеността на наследниците на Н. Т. П. върху нива с площ от 6 дка, находяща се в землището на [населено място],[жк]м.”Б. Т.”/”З.”/, решение от 16.02.96 г. по г.дело № 1677/95 г. на В., решение № 533/15.07.98 г. на ПК В. по заявление, подадено от Т. М. П. за възстановяване собствеността на наследниците на М. С. П. върху нива с площ от 5 дка, съставляваща имот пл. № *по КП на местността от 1959 г. и нива с площ от 8.930 дка съставляваща имот пл. № * по КП на местността от 1959 г.
С посоченото решение съставът на ВКС се е произнесъл по хипотеза, различна от настоящата и освен това не е разрешавал правния въпрос за наличието на правен интерес от търсената с иска защита. Следователно не е налице противоречиво разрешен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С оглед на това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Останалите цитирани решение на състави на ВКС съдът не обсъжда, тъй като не са приложени към изложението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 2089/04.07.2011 г. по ч.гр.дело № 1139/2011 г. на Варненския окръжен съд по подадена касационна частна жалба вх. № 22933/13.07.2011 г. от Д. Х. Д., [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.7.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: