3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр.София,
17.01.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВЕСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 85 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 27.11.2017г. по гр.д.№336/2017г. на АС Варна, с което като е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване производството по иск на Й. Р. поради отказ от същия.
Частният жалбоподател Й. Х. Р. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.Частната жалбоподателка твърди, че с обжалваното определение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и моли да бъде допуснато касационно обжалване. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Р. М. М. поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно определение , с което е прекратено производството по иск на Й. Р. . Съдът е приел, че е надлежно десезиран с направения от ищцата отказ от иска.
Жалбоподателката- ищец в първоинстанционното производство, е поддържала, че не е подписала подадената от нейно име молба от 04.04.2017г. до ОС Добрич за отказ от иска и с правно основание чл.31 ЗЗД , по които е било образувано гр.д.№147/2017г. на ОС Добрич, прекратено с определение от 11 .04.2017г. на основание чл.233 ГПК. Констатирано е, че с оглед направеното оплакване, с определение от 20.10.2017г. по гр.д.№336/2017г. АС Варна е допуснал изслушване на съдебно-графологична и съдебно-психиатрична експертизи при депозит от по 100 лева за всяка вносим от Й. Р. в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това.
За да потвърди обжалваното определение за прекратяване на делото въззивният съд е приел, че тъй като жалбоподателката не е внесла депозит за извършване на допуснатите експертизи, то следва да се приеме че направения от нея отказ от иска е валиден и съдът законосъобразно е десезциран от разглеждането му.
Частната жалбоподателка сочи като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на процесуални въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да следи за недлежното извършване на процесуалните действия от страните и за това да им осигурява съдействие за установяване на фактите от значение за делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав намира, че на така поставените въпроси съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По въпросите създадена задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в решение № 434 /13.05.2010г. по гр.д. № 700/2009 г., I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, определение № 869 / 12.12.2012 г. по ч.гр.д. № 776/ 2012 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.273, ал.3 от ГПК и др., която се споделя от настоящия състав и с която не се е съобразил въззивният съд. В цитираните съдебни актове е прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото.
С оглед на така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси настоящият състав намира, че обжалваното определение на АС Варна е неправилно и следва да бъде отменено. Указанията на съда за внасяне на депозит за допуснатите от съда експертизи касаят процес на събиране и представяне на доказателства по делото, но не са били посочени неблагоприятните за страната последици от невнасянето им, а именно че с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събирането им, каквито данни липсват по делото. Съдът е не е съобразил и разпоредбата на чл.77 ГПК, която предвижда, че ако страната остане задължена за разноски съдът постановява определение за събирането им. В настоящия случай, след дадените й ненадлежни указания жалбоподателката не е проявила бездействие и въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, приемайки че е налице действителен отказ от иска. Делото следва да се върне на въззивния съд за изслушване на допуснатите от него експертизи и произнасяне по спора за валидността на направения отказ от иска с оглед и на тези доказателства.
Предвид горните съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.11.2017г. по гр.д.№336/2017г. на АС Варна.
ОТМЕНЯ, определение от 27.11.2017г. по гр.д.№336/2017г. на АС Варна, с което като е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото поради отказ от иска на Й. Р..
ВРЪЩА делото на АС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: