1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 18 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 42 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. Ч., чрез адвокат К. Д. от АК-Пловдив срещу определение № 647 от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 649/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което се потвърждава определение № 4042/06.10.2015 г. по гр.д. № 2110/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.275 ГПК, поради което е редовна. В нея се съдържат оплаквания, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са поставени въпросите – следва ли въззивният съд да изложи в мотивите на съдебния акт защо приема или не приема направените в жалбата доводи и възражения пред него и представлява ли нормата на чл.83, ал.2 ГПК привилегия или се касае за преценка на съда да осигури защита на интересите на българските граждани, които с оглед финансовите им възможности, не са в състояние да заплатят дължимите такси и разноски по делото, като се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като апелативният съд на практика е отказал достъп до правосъдие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е въззивно и подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
С обжалваното определение на въззивния съд са възприети изводите на първата инстанция, че установените обстоятелства в представената декларация за семейно и имотно състояние не обосновават извод за липсата на средства да се плати дължимата държавна такса по делото, тъй като ищцата не е с влошено здравословно състояние, работи и притежава лек автомобил и недвижими имоти, от които може да получава доход. Според съда, ниският размер на получаваното основно възнаграждение само по себе си не дава основание ищцата да бъде освободена от внасянето на държавна такса по делото, тъй като това обстоятелство създава затруднение, но не води до невъзможност за заплащане на таксата.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. Поставеният в изложението въпрос за задължението на въззивния съд да изложи в мотивите на съдебния акт защо приема или не приема направените в жалбата доводи и възражения пред него не е обусловил крайните изводи в обжалваното определение, поради което е неотносим. Съдът е установил конкретните доходи и възможността на страната да плати дължимата държавна такса след осребряване на имуществото като е направил своя собствена преценка на доказателствата от значение за преценката му дали да уважи молбата, без да препраща към мотивите на първоинстанционния съд, което е в съответствие с ТР №1/2001 г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК, т.19, която не е загубила сила и при действието на ГПК от 2007 г. Според дадените разяснения в тълкувателното решение, при разглеждане на делото във въззивното производство, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на втория въпрос, представлява ли нормата на чл.83, ал.2 ГПК привилегия или се касае за преценка на съда да осигури защита на интересите на българските граждани, които с оглед финансовите им възможности, не са в състояние да заплатят дължимите такси и разноски по делото, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в обжалваното определение този въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, според която обемът на притежаваното имущество има самостоятелно значение, тъй като то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като обезпечение за ползването на кредит. Освобождават се от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато притежава значително имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит; следва да се приеме, че ищецът разполага с достатъчно средства да заплати дължимата такса /В този смисъл определение № 553 от 01.10.2010 г. по ч.гр.д. № 448/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/.
От данните по делото е видно, че ищцата по делото е предявила насрещен иск, който не е приет за съвместно разглеждане и е постановено отделянето му в самостоятелно производство. Ищцата е поискала освобождаване от държавна такса като е декларирала, че е разведена /едночленно семейство/, работи по трудов договор с месечно възнаграждение от 405 лева и не получава други доходи. Притежава „единствен жилищен имот” с площ 2,737 дка, бивша нива в землището на Пловдив-Запад и овощна градина с площ 5832 кв.м. в местността „П.-Запад”, както и лек автомобил. Видно от доказателства, обаче, молителката получава и допълнителен доход за професионален стаж и опит, а бившата нива с площ 2737 кв.м, /в това число 243 кв.м застроена площ/, попада в регулационния и кадастрален план на [населено място], като данните са въз основа на декларацията по чл.14 от ЗМДТ.
С оглед на така установените обстоятелства за семейното, имотно и здравословно състояние на Н. Г. Ч., както и нейната възраст, въззивният съд правилно е преценявал действителните доходи на ищцата от трудово възнаграждение, но също правата и доходите, които могат да бъдат реализирани от притежаваното от нея имущество, с оглед на което е приел, че не са налице законоустановените предпоставки за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса.
Предвид гореизложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос за приложението на чл.83, ал.2 ГПК, тъй като съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена, което изключва основанието за противоречиво решаване от съдилищата при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона. За да е налице това основание, делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен противоречиво с обжалваното определение и когато извършената преценка за финансовите възможности на молителя се основава на различни обстоятелства за семейното, имотно или здравословно състояние на молителя.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 647 от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 649/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.