О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 19.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 524 /2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. А. Я., Ясен М. Я., А. М. Я. и Л. М. Я. против определение 11537 от 12.08.2010г. по ч. Гр.д.№ 4906/2010г. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от А. М. Я. против решение от 04.08.2009г. по гр.д.№ 5916/2006г. на Софийски РС в частта, с характер на определение, с която е прекратено производството по иска по чл.97, ал.1 от ГПК във вр. с 42, ал.2 от ЗЗД, касаещ 2/3 ид.ч. от имота, предмет на договора, за който се твърди, че е сключен без представителна власт.
Жалбоподателят навежда довод за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и с процесуалните правила. Обосновава допускането до касационен контрол позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, считайки, че въпросът “може ли иск за прогласяване нищожност на договор, сключен без представителна власт, предявен само от един наследник да се уважи за целия предмет на договора” е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Б. Б. Я. и Б. Я. Х. оспорват частната жалба и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на РС, че предявеният евентуален иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм/ във вр. с чл. 42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване за недействителен договора за продажба, сключена на 07.09.2004г. с който С. Х. Я. чрез пълномощника си Б. Я. Х. продава на Б. Б. Я. апартамент в[населено място], кв. “С. Т.” е недопустим за разликата над 1/3 ид.ч. от предмета му, т.е. за 2/3 ид.ч., тъй като иска е предявен само от наследника на продавачката М. Я. Я., който притежава 1/3 част от нейното наследство. Този извод е обоснован с това, че сделка, сключена без представителна власт може да бъде потвърдена, т.е. тя е висящо недействителна. Процесуално легитимирано да иска установяване на недействителността поради липса на представителна власт е лицето, което не е било надлежно представлявано. Когато това лице, от чието име е сключена сделката е починало, потвърждаването следва да бъде извършено от наследниците му. Това право се наследява от всеки от наследниците до размера на наследствената му част, защото само до тази част то може да потвърди сделката, респективно само до тази част може да иска и установяване на недействителността й. Законът не предвижда процесуална субституция на един от наследниците по отношение частите на останалите наследници, а съгласно чл. 15, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 26, ал.2 от новия ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права, освен в изрично предвидените в закона случаи.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
По поставеният процесуален въпрос по приложението на чл. 42 от ЗЗД не е известна съдебна практика на настоящия състав, но нормата на чл. 42 от ЗЗД, тълкувана във вр. с чл. 15, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 26, ал.2 от новия ГПК и чл. 5 от ЗН са ясни и не се налага тълкуването им с цел разясняване на точния им смисъл, а не е налице и непълнота на закона. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3, във вр. с чл.274, ал.3 от ГПК, поради което обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 11537 от 12.08.2010г. по ч. гр.д.№ 4906/2010г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: