3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 02.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2273 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. В. Д. П., процесуален представител на Д. П. К. и К. П. П., за изменение на определение № 583 от 8. 12. 2017 г. по гр. д. № 2273/2017 г. на ВКС, I г.о. в частта за разноските, като размерът на присъденото в полза на адв. В. П., на осн. чл. 38 ЗА, възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ответниците Д. П. К. и К. П. П. бъде увеличено от 500 лв. на 3695, 76 лв. Твърди се, че минималният размер на възнаграждението, изчислен по реда на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1847, 88 лв., а за двете ответници – в размер на 3695, 76 лв.
Ответницата по молбата Ф. Ч. Ф., чрез адв. М. Н., АК – Варна, изразява становище за неуважаване на молбата поради прекомерност на претендираната сума и по съображения, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен въз основа на раздел IV от Наредба за заплащането на правната помощ.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима. Подадена е от легитимирано лице, в срок и е налице предвидената в чл. 80 изр. 2 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й – представяне на списък по чл. 80 ГПК. Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 6/2013 г., списъкът на разноските може да бъде инкорпориран в отговора на касационната жалба. Същият следва да съдържа изброяване на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В случая, отговорът на касационната жалба съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ответниците Д. К. и К. П. в производството пред касационната инстанция, в размер определен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Размерът на дължимото на адв. В. П. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ответниците по иска по чл. 108 ЗС Д. К. и К. П., определено по реда на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1847, 88 лв., а не 500 лв., какъвто е определеният в определението по чл. 288 ГПК размер. Неоснователен е доводът на молителя, че минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи, като се съобрази двукратния размер на посочената сума и възлиза на 3695, 76 лв. (2х1847, 88 лв.), тъй като се касае за два субективно съединени иска. Общият размер на защитените имуществени интереси и на двете ответници възлиза на стойност 50846 лв. (стойността на жилището, предмет на отхвърления ревандикационен иск, върху което и двете упражняват фактическа власт и ползват), а не в размер на 101692 лв., поради което минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза общо на 1847, 88 лв., разпределено между тях според правата им. А и защитата е осъществена от адв. П. с един общ отговор на касационната жалба, в който са посочени общи аргументи в подкрепа на тезата за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и за правилността му.
Неоснователен е доводът на ответницата по молбата Ф. Ф., според който размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на раздел IV от Наредба за заплащане на правната помощ. Соченият нормативен акт в случая е неприложим, тъй като осъщественото от адв. П. процесуално представителство е на основание сключен договор за правна помощ и упълномощаване, а не по назначение от съда, след допусната правна помощ на страна в производството или на другите предвидени в Закона за правната помощ основания.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 583 от 8. 12. 2017 г. по гр. д. № 2273/2017 г. на ВКС, I г.о. в частта за разноските, като увеличава размера на прис ъденото в полза на адв. В. П., на осн. чл. 38 ЗА, възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ответниците Д. П. К. и К. П. П. пред настоящата инстанция, от сумата 500 лв. на сумата 1847, 88 лв. (със сумата 1347, 88 лв.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: