5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 570/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “А. комерс” ЕООД – гр. София срещу Решение № 51 от 24.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 39/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено Решение №69 от 20.Х.2009 г. по гр.д. № 53/ 2008 г. на Габровски окръжен съд и е постановено друго, с което е развален на основание чл. 87 ал. 1 ЗЗД сключен между Общински съвет – гр. Д., като орган по ЗПСК и “А. К. – гр. София Договор от 14.ІІІ.2003 г. за приватизационна продажба на Ц. ”Конфекция” – обособена част от състава на “Б. Д.” ЕООД – гр. Д., с предмет право на собственост върху обекти, изброени в И. меморандум, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са разрешени от въззивния съд правните въпроси: 1. допустимо ли е разваляне поради неизпълнение на приватизационен договор на основания, които не са уговорени с договора, 2. могат ли страните свободно да определят съдържанието на приватизационния договор, какъв е характерът на нормата на чл. 87 ЗЗД и как следва да се тълкуват разпоредбите на приватизационния договор съгласно чл. 20 ЗЗД, 3. каква е доказателствената сила на сертификат за форсмажор, издаден на основание чл. 9 т. 6 от Устава на БТПП и представлява ли той годно доказателствено средство за установяване невъзможност за изпълнение по причина, за която длъжникът не отговаря и кои са годните доказателствени средства за установяване невъзможността за изпълнение на програмата за трудова заетост. 4. Как следва да се тълкува чл. 32а З. – положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 87 ЗЗД ли е предявяването на дължимите неустойки по исков ред или искането за разваляне може да се упражни и без да се търсят неустойките. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС и че същите се решават противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, а по последния въпрос – че няма съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Излага подробни съображения по изложените касационни основания за всеки от така формулираните въпроси.
Ответникът по касационната жалба О. Д. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 87 ЗЗД, който иск е уважен, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска за разваляне на приватизационния договор, съдът е приел, че купувачът е нарушил задължението по чл. 9.2 от договора да не прехвърля вещи и/или имоти, включени в обособената част, за срок от 5 години от придобиването им, както и правата и задълженията по договора, без предварително писмено съгласие на Общински съвет – Д.. Съдът е изложил, че купувачът не е изпълнил за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. задължението по чл. 9.4 за поддържане на трудова заетост, съгласно Програмата за трудова заетост, като е неоснователно твърдението му, че това се дължи на липсата на квалифицирана работна ръка в района, което противоречи на установеното по делото наемане през процесния период на работна ръка по граждански договори, като представеният Сертификат за форсмажор от БТПП, не дава основание за друг извод, тъй като съдържа единствено становище на органа – издател, което не обвързва съда. Съдът е посочил, че купувачът не е изпълнил за 2003 г., за 2004 г., за 2006 г. и за 2007 г. задължението за инвестиции по чл. 9.3 от Договора, като с оглед частичното изпълнение на това задължение и на задължението за трудова заетост, не е налице чл. 87 ал. 4 ЗЗД поради допуснатото общо неизпълнение на трите задължения, поети от купувача и поради пълното неизпълнение на задължението за неразпореждане с имотите, по каквито съображения съдът не е обсъдил и неизпълнението на задължението по чл. 9.5 за представяне на отчети. Съдът е уважил иска за разваляне поради неизпълнение на купувача и е приел за неоснователно възражението, че страните са уговорили с Договора – чл. 10.3 “а” – правото на купувача да развали договора само при неизпълнение на задължението на програмата за трудова заетост с повече от 25 на сто, която клауза съдът е посочил, че следва да се приложи, когато се преценява искането за разваляне на договора на това основание и която не следва да се възприема в смисъл, че продавачът може да развали договора само при неизпълнение на задължението за трудова заетост. По въпроса за допустимостта на иска с оглед уговорените с договора неустойки за неизпълнение, съдът е приел, че независимо дали същите са претендирани, искът за разваляне е допустим, тъй като се касае за различни правни възможности на кредитора – да иска обезщетение за неизпълнение в размер на неустойката и/или да развали договора, които възможности кредиторът може да предяви самостоятелно или съвместно в зависимост от своя интерес.
От изложените от жалбоподателя материално – правни въпроси, с оглед данните по делото, може да се изведе разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос: за приложението на чл. 20 ЗЗД и създадения със закона правен режим на тълкуване на двустранните договори. Въпросите: допустимо ли е разваляне поради неизпълнение на приватизационен договор на основания, които не са уговорени с договора и могат ли страните свободно да определят съдържанието на приватизационния договор, какъв е характерът на нормата на чл. 87 ЗЗД, може да са важни, но не са релевантни за делото, с оглед приетото от съда, че страните могат отнапред да посочат изрично какво неизпълнение на някое от задълженията ще считат за основание за разваляне, в който смисъл е клаузата по чл. 10.3, която се прилага при поддържано неизпълнение на задължението на купувача на програмата за трудова заетост и е неоснователно възражението му, че се касае за ограничаване правото на разваляне само в определени хипотези, както и че се иска разваляне на основания, непредвидени в договора. Релевантни за делото са останалите изложени от жалбоподателя процесуално -правни въпроси: за доказателствената сила на сертификат за форсмажор, издаден на основание чл. 9 т. 6 от Устава на БТПП и дали е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск за разваляне на договора предявяването на дължимите неустойки, съгласно чл. 32а ЗПСК.
По процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК: Р. №81/7.VІІ.2009 г. по т.д.№761/2008 г., посочено и от жалбоподателя, Р.№89/17.VІІ.2009 г. по т.д.№ 523/2008 г. и др., която практика е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване съобразно въведените в чл. 20 ЗЗД критерии, при която дейност съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени съдържанието й. При съобразяване на тази съдебна практика въззивният съд е възприел волята на страните относно развалянето на договора поради неизпълнение, изразена в Договора, включително клаузата на чл. 10.3 ”а”, приложима при искане за разваляне поради неизпълнение на програмата за трудова заетост. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Посочената от жалбоподателя съдебна практика, също и задължителна такава, за характера на разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, е съобразена от въззивния съд с приетото, че не е уговорено от страните ограничително основание за разваляне само по чл. 10.3 ”а”, която клауза има съответно приложение за разваляне поради неизпълнение на програмата за трудова заетост.
По процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на сертификат за форсмажор, издаден на основание чл. 9 т. 6 от Устава на БТПП и представлява ли той годно доказателствено средство за установяване невъзможност за изпълнение по причина, за която длъжникът не отговаря, по който жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като се касае за частен свидетелстващ документ, издаден от БТПП – доброволна обществена организация, съгласно чл. 1 от Устава й, въпросът за доказателствена сила на документа, се решава от съда при оспорване истинността му, по който въпрос има установена съдебна практика. Същата е в смисъл, че при оспорване истинността на документа, страната, защитавайки се срещу доказателствената му сила, доказва, че той е неистински (чл. 193 ГПК), като частният свидетелстващ документ има формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство, и като свидетелстващ документ, същият материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти. Когато съдът въз основа на останалите събрани във връзка с оспорването доказателства, установи, че удостоверителното изявление не отговаря на действителното фактическо положение, документът няма доказателствена сила. Затова като е обсъдил релевантните за изпълнение от купувача на задължението на програмата за трудова заетост доказателства, съдът е направил извода, че е налице неизпълнение, за което длъжникът отговаря, и фактически е приел, че с всички доказателствени средства (чл. 193 ал. 2 ГПК) ищецът е опровергал съдържанието на Сертификата за форсмажор – че е установено, че той не удостоверява факта, за който свидетелства и е уважил оспорването на документа от ищеца, като средство за защита, като е преценил истинността на документа с оглед всички събрани доказателства. Неоснователно в тази връзка жалбоподателят се позовава на приетото от Пловдивски апелативен съд в Р.№ 351/7.VІІ.2006 г. по гр.д. 98/ 2006 г., което решение не е влязло в сила, а и в него не е посочено оспорен ли е или не от продавача сертификатът за форсмажор.
Въпросът кои са годните доказателствени средства за установяване невъзможност за изпълнение на програмата за трудова заетост, е специфичен с оглед конкретното дело и е обусловен от твърденията на страните.
По процесуалноправния въпрос положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск за разваляне на договора по исков ред ли е предявяването на дължимите неустойки, съгласно чл. 32а ЗПСК. По въпроса има съдебна практика – включително и постановеното по спора на страните Определение №301/27.ХІ.2008 г. по ч.г.д.№ 621/ 2008 г. на ВТАС. По този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 51 от 24.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 39/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: