О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 20.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 200/2014 година
Производството е по член 284,ал.2,изр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№11855/12.12.2013г.,подадена от Р. И. М.,чрез пълномощника й адвокат В. К.-К.,против определение №293/02.12.2013г. на Върховен касационен съд,ІІІ гр.отд.,постановено по гр.д.№4830/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане касационната жалба на Р. И. М. срещу решение №70/19.03.2013г. по в.гр.д.№10/2013г. по описа на Пернишки окръжен съд,Гражданска колегия,и се прекратява производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението си,предмет на настоящата частна жалба,ВКС,състав на трето гражданско отделение ,е приел, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима.Изложени са доводи,че с оглед разпоредбата на член 280,ал.2 ГПК,не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела,с цена на иска до 5000 лева,като в настоящия случай,по всеки от предявените искове:иск за установяване дължимостта на сумата от 1956 лева на основание невърнат паричен заем,а при условие на евентуално отхвърляне на този иск- за установяване на тази сума като неоснователно обогатяване,както и извършените в заповедното производство разноски с общ размер от 170 лева,цената на всеки от тях е под този размер- от 5000 лева.
В частната жалба се правят оплаквания за погрешна преценка на съда на обжалваемия интерес,който според касатора в конкретния случай е в размер на цената на исковете,предявени по общия ред,за които е платена държавна такса след допълнителните указания на съда.Навеждат се аргументи,че към иска е направено и обезпечително производство с вписано обезпечение,по чийто материален интерес като цена на иска също са платени следващите се държавни такси,както и да се добави следващото се съобразно разпоредбите на член 78 ГПК-предоставяне правото да се претендират разноски.
Тези оплаквания са неотносими към определянето на цената на заявените искове.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280,ал.2/изм. ДВ бр.100/2010г./ от ГПК на касационен контрол не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева.Очевидно тази разпоредба не включва понятието обжалваем интерес, на което касатора се позовава в частната си жалба.
Цената на иска се определя според предвиденото в член 69 от ГПК.Последната представлява паричната равностойност на оценимото в пари спорно право.При предявяването на иска,ищецът е този,който посочва цената на иска-член 70 ал.1 ГПК,като въпроса за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно,най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,каквато хипотеза не е налице в случая.Видно от посоченото от ищеца в исковата молба,заявената цена на иска е в размер на 1956 лева,както и по евентуалния иск,поради което правилно и законосъобразно,с обжалваното определение ВКС е приел,че въззивното решение не подлежи на касационен контрол,като е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №293/02.12.2013г. на Върховен касационен съд,трето гражданско отделение,постановено по гр.д.№4830/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: