О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., 20.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.12.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3237/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5239/27.05.2016г.,подадена от Ю. И. В.,чрез пълномощника му адвокат П. Ч.,против решение №155/14.04.2016г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в гр.д.№118/2016г. по описа на съда,в частта,с която е отменено решение №5/07.01.2016г. по гр.д.№340/2015г. по описа на Районен съд,гр.П.,в частта на последното,в която е отхвърлен предявеният от А. Д. С. и Д. П. С. против Ю. И. В. иск за заплащане на сумата от 11 389,25 лева-обезщетение по чл.30,ал.3 ЗС за припадащата се част от наема за ползване на общите части от съсобствен имот за периода 01.08.2011г.-31.05.2015г.,ведно със законната лихва,и в частта,с която е оставен без разглеждане предявеният от ищците иск за осъждане на Ю. И. В. за заплащането ежемесечно на сума в размер на левовата равностойност на 128,80 евро от наема за периода от 01.06.2015г. до прекратяване на договора и вместо него е постановено:осъжда Ю. И. В. да заплати на А. Д. С. и Д. П. С. сумата от 11 389,25 лева,представляваща обезщетение по чл.30,ал.3 ЗС за припадащата им се част от получения за периода 01.08.2011г-31.05.2015г. наем за ползване на общите части от съсобствен имот в [населено място] черква,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от исковата молба до окончателното й изплащане,както и сумата от 2 205 лева-разноски по делото за двете инстанции,като връща делото на Районен съд Павликени за произнасяне по предявения иск за осъждане на Ю. И. В. за заплащане ежемесечно на сума в размер на левовата равностойност на 128,80 евро от получения наем за периода от 01.06.2015г. до прекратяване на договора за наем.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в тази му част и неправилно и се иска неговата отмяна в същата част.
Ответниците по касационната жалба А. Д. С. и Д. П. С.,чрез пълномощника си адвокат С. И. Ц.,в депозирания по делото писмен отговор,навеждат доводи,че формулираните от касатора правни въпроси са неотносими и нямат значение за правилното решаване на спора,поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената в жалбата част,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не е спорно ,а и това се установява от представените нотариални актове,че страните са съсобственици при равни права на търговски обект-снек бар в [населено място],който обект се намира в двуетажната жилищна сграда и всички останали обекти в тази сграда са собственост на ищците.Съдът е посочил,че видно по силата сключения договор от 23.06.2010г., между ищците и К. България М.,ЕАД,е отдадено под наем на дружеството наемател 60 кв.м от покривното пространство на жилищната сграда,които се предоставят за инсталирането и използването на описани в договора електронно съобщителни съоръжения,срещу месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 500 евро,към който договор има Анекс без посочена дата,с нотариално заверени подписи на страните от 01.08.2011г.,където като наемодател е посочен и ответника В.,според който договорения наем се дължи по банков път,съответно левовата равностойност на 460 евро на ищците и 40 евро на ответника.Съдът е отбелязъл,че на същата тази дата 01.08.2011г. ответникът В. сключил със същия наемател за същия обект договор за наем,идентичен по съдържание с договора от 23.06.2010г.,с договорена цена левовата равностойност на 140 евро,която сума, съгласно доказателствата,представени със същия е получавана през целия период от м.08.2011г. до м.11.2015г.,единствено от ответника В.,което не се оспорва от последния.Съдът е приел,че в конкретния случай категорично се установява,че за общи части от съсобствения на страните имот има сключен договор за наем,като се касае до един,а не до два договора за наем,защото предмет на сключения на 23.06.2010г. и този от 01.08.2011г. договори е напълно идентичен,като съобразно избягване на неоснователно обогатяване,никой от съсобствениците не може да получи повече от притежаваната от него съответна идеална част от общите части на сграда,определени съгласно данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,при което е отчетено разпределението на реализираните доходи в общия им размер от 29 440 евро, съобразно идеалните части,притежавани от всяка от страните,при което положение сумата в размер 11389,25 лева е дължима на ищците,за който размер е приет за основателен иска по член 30,ал3 ЗС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че са налице предпоставките предвидени в член 280,ал.1т.1 и т.3 ГПК.В първата част от изложението ,във връзка с приетото с въззивното решение,наред с направените от касатора твърдения,се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК- неправилни изводи на съда и се цитира в подкрепа задължителна практика на ВКС,което обаче е различно от предпоставките предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускане на касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
В следващата заключителна част,касаторът твърди,че/цитирам/:
„Въпросите от значение и за развитие на правото и точното прилагане на закона,по които следва да се произнесе ВКС,са:
1.Има ли право всеки съсобственик да сключва отделен договор за наем на една и съща вещ с един наемател,съобразно участието си в съсобствеността.Необходимо ли е участието на останалите съсобственици?
2.Необходимо ли е писмено поискване от съсобственик сключил договор за своите части,ако всички съсобственици имат сключени договори за своите части и ако имат претенции към другите съсобственици?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира,в изложението си по член 284,ал.3 ГПК, точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
В настоящия случай,видно от цитираното по-горе изложение на касатора,липсва посочване на правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Напротив, на така формулираните от касатора като правни въпроси,последният иска да отговори Върховният касационен съд,в рамките на настоящото производство по реда на член 288 ГПК.Очевидно такива правни въпроси според самия касатор не са разрешавани с обжалваното въззивно решение,а отговор на същите се изисква от ВКС.
Липсата на формулиран правен въпрос,по смисъла на горепосоченото,както е в настоящия случай само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба А. С. и Д. С.,на основание член 78,ал.3 ГПК,следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна услуга от 15.06.2016г. и извлечение по сметка за банков превод на сумата на Ц. АД,С. от 15.06.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №155/14.04.2016г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№118/2016г. по описа на съда,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ю. И. В. да заплати на А. Д. С. и Д. П. С.,сумата от 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: