О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 22.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6645 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Б. Х. и С. Б. А. против решение №76/24.06.2013г. по гр.д.№ 147/2013г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1/20.03.2013г. по гр.д.№ 1786 /2012г. на РС-Разград. С последното е допусната съдебна делба между двамата касатори и Ф. А. Ф., Ф. А. Х. на три земеделски имота в землището на [населено място], [община]: 1.овощна градина от 1,998 дка V категория м. „П.” имот № 023047, 2.нива от 9,944 дка в м.”П.” имот № 025023 и 3.нива от 21,056 дка. V кат. м.”Г.” съставляваща имот № 055008 при квоти по 1/6 ид.ч. за двамата касатори и по 2/6 ид.ч. за другите две съделителки.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69 ЗС нарушение на процесуалните правила, поради това, че съдът служебно е преценявал действителността на предварителен договор и за необоснованост на извода, че касаторът С. Б. А. не е придобил процесните имоти по давност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. непълнотата в описанието на недвижим имот в предварителен договор представлява ли липса на предмет като съществено условие на сделката, по който се твърди противоречие с Р 0 551/29.04.1975г. по гр.д.№ 120/1975г. І гр.о. 2. при наличие на презумпцията на чл. 69 ЗС необходимо ли е владеещия сънаследник да уведомява останалите сънаследници за промяна на намерението за своене. Твърди се противоречие на решението по този въпрос с р № 223/05.04.2006г. по гр.д.№ 14/2006г.І гр.о. Третия въпрос е необходимо ли е позоваващия се на придобивна давност да доказва намерението си за своене на имота, или в тежест на другата страна е да докаже липса на такова при действието на нормата на чл. 69 ЗС.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
На 29.10.2012г. Ф. А. Ф. е предявила иск за делба на три земеделски имота, възстановени на наследници на А. А. Б. с решение № 149/01.01.1997г. Наследодателят е починал на 24.10.1999г. Ищцата и Ф. А. Х. са негови дъщери, а касаторите Х. Б. Х. и С. Б. А. са деца на неговия син Б. А. Б., починал на 31.12.1987г. и на съпругата му Х. Х. Б., починала на 23.12.2000г. Приживе общия наследодател е сключил предварителен договор на 24.02.1997г. със С. А. за 33 дка земеделски имоти, възстановени с решение на ПК. Няма спор между страните по делото, че процесните имоти са единствените възстановени земи на общия наследодател. Ответникът С. А. се позовава на придобивна давност, като твърди, че е получавал рентата от процесните имоти, внесени в кооперация. От представените договори за аренда се установява, че 2005г., 2008г. и 2010г. договор за аренда са сключен от името на починалия вече наследодател, а през 2011г. и 2012г. – от Х. Б. – сестра на С.. В представените извлечения от книгите на кооперацията за получаване на рента е отразено, че 2000г. рента е получена от починалия вече наследодател, В периода 2001-2004г. партидата е на Х. Б., която е починала 2000г. /майка на касаторите/. През 2004г. са отразени наследниците на общия наследодател в партидата за получаване на рента. В следващите години до 2012г. рента е получавана от различни наследници и едва през 2012г. е отразено, че такава е получил С. Б. и Х.. Показанията на св. О. – служител в кооперацията за периода след 2003г. се подкрепят от тези доказателства. Според този свидетел, след смъртта на дядото рентата започнал да я получава С., но когато го нямало, той предоставял това на сестра си Х.. През 2004г. Ф. донесла удостоверение за наследници и заявила, че си търси правата. От този момент по партидата в книгите за получаване на рента фигурира и името на общия наследодател, или на някои от наследниците му.
Въз основа на изложеното, РС е приел, че имотите са останали наследствени, тъй като кооперацията ги е ползвала за всички, а ответникът не е демонстрирал намерението си за своене пред всички и не е отблъснал владението на останалите наследници, за които е владяла кооперацията. Съдът се е позовал на ТР № 1/2012г. на ОСГК и е приел, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага и за наследствени имоти, но наследникът който твърди, че е придоибил по давност частите на останалите наследници следва да докаже, че е извършил такива действия, които сочат на промяна на намерението и упражняване на владение за себе си, а от доказателствата по делото се установява противното.
Въззивният съд е възприел този извод. Само като допълнение е посочил, че и предварителния договор е недействителен, защото е имотите не са индивидуализирани в него и липсва предмет.
Първият поставен въпрос е неотносим, тъй като предварителния договор е без значение за изхода от спора. Видно от съдържанието му, въз основа на него не е предадено владението. От писмените доказателства и свидетелските показания се установява, че и след сключване на предварителния договор общия наследодател е отдал имотите под аренда. Възражението за придобивна давност е прието за неоснователно защото ответникът не е реализирал действия, които да демонстрират, че владее имота за себе си. В този смисъл приетото от въззивната инстанция за недействителност на предварителния договор е без значение за крайния извод, че имотите са останали съсобствени.
Втория и третия въпрос се свеждат до това приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС за наследствените имоти и необходимо ли е владеещия сънаследник да уведомява останалите сънаследници за промяна на намерението за своене. С ТР № 1/2012г. на ОСГК се даде разяснение, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага и за съсобствени имоти независимо от основанието на което е възникнала собствеността. Тази презумпция се отнася обаче за намерението на владелеца за своене като субективно преживяване и ползва само него. Ако той докаже че е владелец, тогава се предполага, че упражнява владение за себе си. Законовото предположение е, че владелецът държи вещта като своя, т.е. позоваващият се на придобивно основание давностно владение следва да установи, че е владелец като докаже и двата елемента на владението – действията, обективиращи фактическата му власт върху имота и това, че ги извършва като собственик на вещта. Тъй като всеки съсобственик може да се ползва от общата вещ, съгласно чл. 31, ал.2 ЗС, то съсобственика който твърди, че е придобил частите на останалите съсобственици по давност следва да докаже, че не ползва вещта в изпълнение на това правомощие, а е променил намерението си и от държател на техните части се е превърнал в техен владелец.
В Р № 270/20.05.2010г. по гр.д.№ 1162/2009г. на ІІ гр.о. и Р № 566 от 21.06.2010г. по гр.д.№ 1053/2009г. на І гр.о. и Р № 635 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 1405/2009г. и много други, постановени по чл. 290 ГПК е прието, че за да придобие по давност идеалните части на другите съсобственици, упражняващият фактическа власт съсобственик следва да демонстрира промяна на намерението от държане за другите в своене за себе си по начин, че да стигне до тях. В същия смисъл изводи са изложили и РС и въззивната инстанция, поради което постановените от тях решения не са в противоречие със задължителната съдебна практика, която по поставените два въпроса е уеднаквена с ТР № 1/2012г. на ОСГК. Затова няма основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №76/24.06.2013г. по гр.д.№ 147/2013г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Х. Б. Х. и С. Б. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: