о п р е д е л е н и е
№ 27
София , 26.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 1603 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение от 10.07.2008 година на Варненски окръжен съд по ч. гр.д. № 952/2008 година е оставено в сила определение от 29.02.2008 година на Варненски районен съд, с което производството по гр.д. № 1508/2006 година е спряно на основание чл. 182, б. “г” ГПК до решаване на гр.д. № 3435/2004 година на Варненски районен съд. Въззивният съд е приел, че предмет на гр.д. № 3435/2004 година на Варненски районен съд е признаване за установено по отношение на ДП “Български спортен тотализатор, че Ж. И. Д. не е собственик на недвижим имот – магазин в гр. В., ул. “. № 7”, което правоотношение е преюдициално спрямо предмета на гр.д. № 1508/2006 година – иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на същия имот, предявен от Ж. И. Д. против ДП “Български спортен тотализатор”.
Частна жалба срещу определението на Варненски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Ж. И. Д., съд адрес гр. В.. Поддържа се, че с обжалвания съдът акт, въззивния съд се е произнесъл по съществени процесуално и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Не се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като създадените от закона хипотези са за удобството на Върховния касационен съд и страните по делата и с оглед приложението на чл. 291 ГПК и чл. 292 ГПК, а основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК “за развитието на правото” е неприложимо, тъй като развитието на правото като наука е извън правомощията на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Определението за спиране на производството по делото не засяга материалноправен въпрос, поради което въведеният в изложението към частната касационна жалба в тази насока довод не следва да бъде обсъждан.
С оглед изложените в приложението към касационната жалба доводи, липсват основания за допускане на касационно обжалване и по отношение на разрешения с определението процесуален въпрос по приложението на чл. 182, б. “г” ГПК (отм.). Съгласно чл. 280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът не сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – не поддържа, че определението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито че съществения процесуален въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Не се поддържа и че процесуалния въпрос по приложението на чл. 182, ал.1, б. “г” ГПК (отм.) е от значение за развитие на правото. Не се твърди, че въпросът кога е налице преюдициално правоотношение спрямо спорния предмет на делото има значение за уеднаквяване на съдебната практика, липсва съдебна практика или следва да бъде установена нова практика, задължителна за съдилищата. Соченото основание “неточно приложение на закона”, не съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване – същественият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика (нито задължителна, нито незадължителна) или когато има съдебна практика (задължителна или непротиворечива незадължителна), но тя не е правилна и трябва да бъде променена. Не са изложени аргументи срещу приетото разрешение, нито е посочено как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.07.2008 година на Варненски окръжен съд по ч. гр.д. № 952/2008 година, с което е оставено в сила определение от 29.02.2008 година на Варненски районен съд за спиране на производството по гр.д. № 1508/2006 година на основание чл. 182, б. “г” ГПК до решаване на гр.д. № 3435/2004 година на Варненски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1)
ЧЛЕНОВЕ:
2)