2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 28.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6737/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл.ГПК.
Образувано е по молба на Р. Г. Н. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд от 16.11. 1998г. по гр.д.№ 4142/97г., с което исковете на молителя по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Решението на Пловдивски окръжен съд е влязло в сила на 16.11.1998г., като срещу него са били подавани многократно молби за отмяна от Р. Н. на различно основание, някои от които са били оставени без уважение, а други- без разглеждане.
Настоящото дело следва да се счита образувано по молбата за отмяна , подадена на 16.07. 2014 г., с уточненията, съдържащи се в молби / „искова молба”/ вх.№ 41205/19.09. 2014 г. и молба вх.№ 44683/4.11.2014г. Основанието за отмяна, което се поддържа в тях, е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се сочи ново писмено доказателство- писмо от Министерство на здравеопазването № 97-442/ 18.VІ.2914 г., адресирано до молителя, във връзка с прилагането на Наредба № 5/87г. за болестите, даващи основание за закрила по чл.333, ал.1 КТ.
От данните по делото е видно, че молителят е бил уволнен поради системна употреба на алкохол и невъзможност да изпълнява трудовите си функции. В хода на делото той се е домогвал да установи, че страда от заболяване, което му дава основание за закрила при уволнение по чл.333 КТ и каквато не е получил, с което е обосновал искането за отмяна на уволнението. За да отхвърли иска съдът е приел, че Н. не страда от психично заболяване по смисъла на Наредба № 5/ 87г., а се касае за дисбаланс, несъразмерно развитие на личността, предимно на характера.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.232, ал.1 ГПК / отм./, която към момента на влизане в сила на решението на Пловдивски окръжен съд, е процесуалната разпоредба, уреждаща сроковете за подаване на молби за отмяна, такава молба от Р. Н. е могла да бъде подадена до една година от влизане на решението в сила, т.е. до 16.11.1999 г. След този срок правото на отмяна е погасено и влязлото в сила решение не може да бъде отменено чрез извънредните способи за отмяна. С влизането на новия ГПК в сила от 1.03.2008 г. изтеклите срокове за отмяна не се възстановяват, тъй като липсва изрична разпоредба за това. Новият ред за отмяна, включително и срока по чл.305, ал.1, т.1 във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е неприложим за решения, спрямо които са изтекли пределните срокове за отмяна, предвидени в предходния Граждански процесуален кодекс.
По изложените съображения молбата за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Г. Н.- вх.№ 33079/ 16.07. 2014 г. / с уточняващи молби вх.№ 41205/19.09. 2014 г. и вх.№ 44683/4.11.2014г./ за отмяна на влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд от 16.11.1998г. по гр.д.№ 4142/ 1997г.
Прекратява производството по гр.д.№ 6737/ 2014 г. по описа на ВКС, І г.о.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове: