О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 07.02. 2020 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4276 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 3892 от 16.09.2019 г., подадена от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. чрез адвокат Б. М. от АК – С. срещу Определение № 955 от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 301/2019 г. на Смолянски окръжен съд. Иска се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за разглеждане на спора по същество.
Ответниците по касация Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х. , Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В.А. Б.са депозирали отговор чрез адвокат Н. М. от АК – С., като молят да не се допуска касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено определение № 191 от 28.06.2019 г. по гр.д.№ 328/2018 г. на РС – Мадан, с което, поради наличие на сила на пресъдено нещо по спора за собствеността върху реална част от 74 кв.м., за която ищците поддържат, че неправилно е заснета в границите на съсобствения между страните имот пл.№ * по КП вместо в границите на собствения на ищците имот пл.№ * по КП на [населено място], одобрен със Заповед № 12 от 02.09.2014 г., е прекратено производството по предявения от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф.И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. установителен иск за собственост.
Въззивният съд е съобразил, че е налице пълна идентичност в субективно отношение между страните по прекратеното гр.д.№ 328/2018 г. на РС – Мадан с тези по приключилото с влязло в сила решение гр.д.№ 104/2016 г. на РС – Мадан и висящото във втора фаза на делбата гр.д.№ 376/2014 г. на РС – Мадан. Предмет на произнасяне по гр.д.№ 104/2016 г. на РС – Мадан е била претенцията на С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Н. Ш. Х. на част от имот с площ 74 кв.м. (обозначени с жълт цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза комбинирана скица № 1 /л. 69 по гр.д.№ 104/2016 г. на РС – Мадан/), като при попълване на кадастралния план на [населено място] с имот пл.№ * от 2005 г. е допусната грешка при заснемане на южната му граница и описаната площ неправилно е заснета като част от имот пл.№ *, вместо към имот пл.№ *, както и при попълването на кадастралния план от 2014 г. с имот пл.№ * е допусната същата грешка и площта от 74 кв.м. неправилно е заснета към имот пл.№ *, вместо към имот пл.№ *. С постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. претенцията е отхвърлена изцяло по съображения, че няма несъответствие между отразяването на границите и очертанията на имоти пл.№ * и пл.№ * в кадастралната карта на урбанизираната територия спрямо действителното им състояние, произтичащо от титулите за собственост. На следващо място е установено, че предмет на гр.д.№ 376/2014 г. на РС – Мадан е предявен от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. иск за делба на имот – нива от 0,596 дка, намираща се в строителните граници на [населено място], м. „Г.”, отразен с пл.№ * по КП на [населено място], одобрен със Заповед № 12 от 02.09.2014 г. и ПУП, одобрен със Заповед № А-9 от 13.05.1988 г. Делбата е допусната с Решение № 79 от 22.06.2015 г. по гр.д.№ 376/2014 г., като делото е висящо във фазата по извършване на делбата. Въз основа на данните за страните и предмета на трите граждански дела е формиран извод, че спорът относно собствеността на процесните 74 кв.м. вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, като с Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. е отречена принадлежността на тази територия към собствения на ищците имот пл.№ * по КП на [населено място], а с Решение № 79 от 22.06.2015 г. по гр.д.№ 376/2014 г. на РС – Мадан е установено, че същата територия е част от съсобствения между страните имот пл.№ * по КП на [населено място].
С изложението на касационните основания касаторите поддържат искане за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос (1) „Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен имот, за който е допусната делба, като ищецът е участник и в делбеното производство, или с други думи: Формира ли се сила на пресъдено нещо и спрямо съседен имот, който не участва в делбеното производство, но част от него е заснета неправилно към делбения имот и претендиращия за собственик на този имот като участник и в делбеното производство не е направил оспорване в това производство за тази реална част ?”.
Касаторите поддържат искане за допускане на обжалването и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос (2) „Допустим ли е иск за собственост при воден преди това иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за реална част от имот, заснет неправилно към съседен имот ?” с довод, че е налице противоречие с т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК.
Касаторите поддържат искане за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпрос (3) „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност?” с довод, че е налице противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и Решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Въпрос № 3 не представлява нито общо основание за допускане на обжалването, нито се констатира по отношение на него да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото, противно на становището на касаторите, въззивният съд е обсъдил в мотивите на атакувания акт всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и доказателствата, относими към преценката за допустимост на заявената претенция. По отношение на въпрос № 2 отсъства допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото атакуваното определение не противоречи, а е в пълен синхрон с постановките на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК. С т. 1 от последното се разясни, че по своя характер искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, предвид което с отхвърлянето на такъв се формира сила на пресъдено нещо, съгласно която страните са обвързани занапред да приемат за установено в отношенията си, че ищецът не е собственик на съответната част от земната повърхност. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. представляват достатъчно основание за приложението на чл. 299, ал. 2 ГПК и като се е произнесъл в този смисъл ОС – Смолян е постановил съобразен със закона и практиката съдебен акт. Поставянето на въпрос № 2 в контекста на т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК е резултат от неточно възприетия от касаторите смисъл на даденото от ВКС тълкуване, което се свежда до постановката, че провеждането на административна процедура за поправка на непълноти и грешки в плана не представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска за собственост. Предвид разяснения с т. 1 и т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК характер на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР като положителен установителен иск за собственост е очевидно пълното обективно тъждество между приключилото гр.д.№ 104/2016 г. на РС – Мадан и прекратеното гр.д.№ 328/2018 г. на РС – Мадан, налагащо прекратяване на повторно заведеното гражданско дело. Въпрос № 1 няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е приемал, че силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата за имот пл.№ * се разпростира върху „съседен имот” и същевременно отсъствието на неправилно заснемане за имот пл.№ * е установена с Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, за съществуването на които съдът следи и служебно.
С оглед настоящото произнасяне, касаторите следва да заплатят на ответника по касация С. И. Х. разноските за защита пред ВКС, т.е. сумата 300 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение съобразно ДПЗС № 0000029505 от 10.10.2019 г. (л. 29).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 955 от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 301/2019 г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. ДА ЗАПЛАТЯТ на С. И. Х. сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: