ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 08.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5128 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т.В. като процесуален представител на „О. у. о.” Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 12.VІ.2014г. по в.гр.д. № 417/2014г.
Ответникът по касационната жалба С. К. Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ю.М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 12.VІ.2014г. Х. е потвърдил решението на Хасковския РС от 12.ІІІ.2014г. по гр.д № 3200/2013г., с което са уважени предявените от С. К.Б. срещу „О. у. о.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „възпитател” със заповед от 25.ІХ.2013г. поради съкращение в щата е незаконно. Налице е реално премахване на две щатни бройки за длъжността, решението за това е взето от легитимен орган, уволнението е извършено след влизане в сила на новото щатно разписание. Съдът напълно е споделил съображенията на първоинстанционния за отмяна на уволнението поради незаконосъобразност на подбора, според които такъв е извършен, обективиран в протокол на комисия, която е оценила по посочените от работодателя критерии всичките 17 възпитатели и е направила класиране по точки, които относно ищеца и Я.Г. са най-малко, независимо от общото и неопределено оспорване от ищеца на протокола, документът установява извършването на подбора по критериите по чл.329 КТ, липсват обаче други доказателства за преценка от съда за законосъобразността му – дали правилно са приложени критериите при оценяването на възпитателите с оглед изричното оспорване от ищеца на констатациите по протокола, работодателят, чиято е била тежестта, с представеното доказателство не е установил по категоричен начин законосъобразното извършване на подбора, в каквато насока са дадените му с доклада указания. Във връзка с въпроса следва ли работодателят да ангажира доказателства за законосъобразното провеждане на подбора, когато ищецът не е оспорил изрично и конкретно представените документи, обективиращи преценката му относно качествата на сравняваните служители, въззивният съд, съобразявайки решението на ВКС ІІІ ГО по гр.д № 37/2013г., както и ТР № 3/2012г. на ОСГК, е приел, че дори и при бланкетно оспорване на подбора, когато преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване чрез свидетели или други доказателствени средства с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора; изготвените във връзка с подбора документи са частни свидетелстващи такива и имат единствено формална доказателствена сила, че обективираните в тях изявления са направени от лицата, посочени като техни автор, но не притежават материална доказателствена сила за обективираните в тях констатации, поради което при релевирано от ищеца оспорване на подбора в тежест на работодателя е да докаже законосъобразното му осъществяване; в случая въпреки релевираното оспорване на извършения подбор работодателят не ангажира никакви доказателства за установяване на законосъобразното му осъществяване по критериите по чл.329 КТ.
В изложението на „О. у. о.” Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. при бланкетно оспорване на законността на извършен подбор, обективиран в писмени документи, без конкретизация на оплакванията и обстоятелствата, които се оспорват като неистински, отразените в документите обстоятелства подлежат ли на пълно доказване чрез разпит на свидетели или прилагане на други доказателствени средства – в противоречие с ТР № 3/2012г. на ОСГК и с решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 37/2013г.; 2. в случаите, когато извършеният подбор е обективиран в писмени документи, чиято автентичност не е оспорена, и които установяват критериите и методологияга на извършеното оценяване и класиране на участниците в подбора, при бланкетното им оспорване задължен ли е работодателят да доказва истинността им при условията на пълно и главно доказване чрез разпит на свидетели или други доказателства – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора в изложението му въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в пълно съответствие със сочената задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2012г на ОСГК, с което е прието, че когато преценката на работодателя относно подбора е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения /както на извършването му, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация с оглед на възложената работа/ истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване в тежест на работодателя, за което са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. свидетели. чрез разпит на свидетели или чрез други доказателствени средства. С практиката, обективирана в решението на състав на ВКС по гр.д. № 37/2013г. ІІІ ГО, според която съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право /на уволнение/ на работодателя, но не посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените в представения от работодателя писмен документ, обективиращ преценката му за подбора, не се обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Това е така с оглед различието между фактическите изводи в това решение /че не е въвеждан довод за незаконност на уволнението поради незаконосъобразност на извършения подбор, а е въведен само довод, че подбор не е извършван, и че не е оспорен от ищеца представения протокол за извършен подбор/ и в атакуваното по настоящото дело /че е оспорена законосъобразността на подбора, преценката за което работодателят е обективирал в писмен документ/, обуславящо и различие в решаващите правни изводи по тях.
По втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като няма формиран от него извод, обуславящ изхода на спора, основан на неоспорване на автентичността на представения протокол за извършения от нарочно назначената комисия за подбор, и с оглед приетото наличие на изрично /а не бланкетно/ оспорване от ищеца на констатациите по протокола.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1ГПК на ответник по касация следва да бъдат присъдени 400лв. разноски за касационната инстанция /заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 31.VІІ.2014г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, ГК, № 282 от 12.VІ.2014г. по гр.д № 417/2014г.
ОСЪЖДА „О. У. О.” Х. да заплати на С. К. Б. от [населено място] 400лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: