О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 08.02. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1565 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 10202/27.11.2018 г. от касатора „С.Г.ГРУП” ООД – гр. Монтана, чрез процесуален представител адв. В. Г. за допълване на определение № 536/23.11.2018 г. по т.д. № 1565/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО в частта за разноските като му бъдат присъдени направените пред касационна инстанция разноски в размер на 3000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Насрещната страна по молбата и ищец по делото, „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно наименование „Пиреос Лизинг България” АД/, чрез процесуален представител адв. Щ. Н. оспорва молбата по чл.248 ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Любима П. С. не взима становище по молбата.
ВКС, ТК, І ТО след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 536/23.11.2018 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение № 2667/20.12.2017 г. по в.гр.д. № 1258/2017 г. на Софийски апелативен съд, без да са присъдени разноски. Висящността на производството, приключило с посоченото определение на ВКС е била обусловена от подадени две касационни жалби, съответно от „Лизинг Финанс” ЕАД и от Любима П. С.. Ответникът по касация и по делото – настоящ молител „С.Г.ГРУП” ООД, е заявил, чрез своя процесуален представител адв. В. Г. своевременно искане за присъждане на направените в касационно производство разноски, с отговора на касационна жалба както от „Лизинг Финанс” ЕАД, така и от Любима П. С., като е представил както редовно пълномощно, удостоверяващи процесуалните права на адв. Г., така и договор за правна защита и съдействие от 16.03.2018 г., от който се установява, че страните са договорили, а „С.Г.ГРУП” ООД е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
Подадената от ответника по касация молба по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК, определя правото на разноски на ответника, съразмерно с отхвърлената част на иска, поради което настоящият молител – „С.Г. ГРУП” ООД има право на разноски. Същевременно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, направено от „Лизинг Финанс” ЕАД е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и че касационното производство не се е развило в открито заседание, поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият съдебен състав счита, че исканото от ответника по касационна жалба „С.Г.ГРУП” ООД адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. е прекомерно. Предмет на касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е отхвърлен искът на „Лизинг Финанс” ЕАД, в качеството на процесуален субституент на Любима С., по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД срещу „С.Г.ГРУП” ООД за заплащане на сумата от 29955 лв. със законна лихва от 01.09.2012 г. в полза на Любима С..
Възнаграждението за адвокат, съгласно чл.7 ал.2 т.4 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв., а съгласно чл.9 ал.3 от посочената Наредба – за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер ѕ от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Следователно, предвид определения материален интерес 29955 лв., минималният размер на адвокатско възнаграждение, изчислен съобразно чл.9 ал.3 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1071.50 лв. с включено ДДС.
По изложените съображения и като отчита фактическата и правна сложност на спора, настоящият съдебен състав счита, че определението на ВКС следва да бъде допълнено в частта за разноските, като на „С.Г.ГРУП” ООД се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1071.50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 536/23.11.2018г. по т.д. № 1565/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО като:
ОСЪЖДА „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно наименование „Пиреос Лизинг България” АД/, ЕИК[ЕИК], да заплати на „С.Г. ГРУП” ООД, ЕИК[ЕИК], направените пред Върховния касационен съд разноски в размер на 1071.50 лв. /хиляда седемдесет и един лева и 50 ст./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.