3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 09.02.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3028 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от Т. П. И. чрез процесуалния й представител адв.П. А. от САК за допълване постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските като му бъде присъдена сумата, заплатена като адвокатски хонорар в размер на 7500лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна Н. И. М. чрез процесуалния си представител адв.А. С. изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че липсват доказателства определеното адвокатско възнаграждение да е платено. Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като поддържа, че вероятно претендираната сума касае евентуалното допускане и разглеждане на делото по същество, поради което с недопускане до касационно обжалване на решението не трябва да се присъжда цялата претендирана сума. Поддържа също така, че ако списък на разноските не е представен, то и претенцията не следва да бъде уважавана.
За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:
С определение №576/28.11.2016г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.10.2015г. по в.гр.д.№2325/2015г. по описа на Софийския апелативен съд. Разноски в полза на ответника в това производство Т. П. И. не са присъдени, макар в подадения от процесуалния й представител отговор да се съдържа искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложен и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че за процесуалното представителство пред ВКС- изготвяне и депозиране на отговор на касационна жалба пред ВКС във връзка с решение №1974/14.10.2015г., постановено по гр.д.№2325/2015г. по описа на САС, 12 състав и за процесуално представителство и защита по образуваното дело, е договорено възнаграждение в размер на 7500лв., които са изплатени изцяло в брой при подписване на договора.
Искането е постъпило в регистратурата на ВКС на 14.12.2016г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме за допустимо.
Неоснователни са наведените в отговора доводи, че доколкото към отговора не е представен списък на направените разноски, то не съществува процесуална възможност за страната да има претенции относно съдебния акт в частта му за разноските. Според дадените в т.8 на ТР №6/2012г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2012г. указания по приложението на процесуалния закон, липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В настоящия случай по направеното в отговора искане за присъждане на разноски съдът не се е произнесъл, поради което липсата на списък не представлява пречка разноските, за които по делото е установено, че страната е направила, да й бъдат присъдени.
Неоснователен е и доводът, че сумата не следва да бъде присъждана, тъй като не е заплатена. Както вече беше отбелязано, в представения договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие във връзка с подадената от Н. И. М. касационна жалба, е платено изцяло в брой.
Неоснователно е и направеното от Н. И. М. възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение. С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. М. срещу Т. П. И. иск за признаване право на собственост върху УПИ I-25 от кв.2 по плана на [населено място], местност „С.-север“, целият с площ от 950кв.м., заедно с построената в него вилна сграда на 2 етажа и таван. Според удостоверение изх.№170019/8909, издадено на 25.07.2008г. от СО, отдел МДТ“Витоша“ /лист 28 от гр.д.№3068/2008г. по описа на СГС/ данъчната оценка на имота е в размер на 36 646лв. за земята, 133 623.98лв. за апартамент с Р. 188.98кв.м. и 116 930.50лв. за апартамент с Р. 149.83кв.м. и таван или общо 287 200.48лв. Определеният според правилото на чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер възлиза на сумата от 6859.50лв. Договореният в случая размер на адвокатско възнаграждение от 7500лв. не надвишава прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК минималния възможен, тъй като съответства на фактическата и правна сложност на поставените с изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК въпроси.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Н. И. М. на основание чл.81 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Т. П. И. сумата 7500лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,