О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 08.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1051/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. О. Ш. и А. О. Ш. , гр. В., срещу въззивно решение от 27.05.2009г. по гр. дело № 2522/2008 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Според касатора точното прилагане на закона изисква да бъде изследвана възможността за обособяване на самостоятелно жилище в рамките на обема на вила „Б” при наличие на архитектурни, конструктивни и технически възможности. Точното прилагане на процесуалния закон изисква да се даде възможност на страната да изготви инвестиционен проект, който да представи начина на обособяване на самостоятелно жилище в рамките на общия обем на вила „Б”, както и неговото стойностно изражение спрямо стойността на вила „Б”, за да се направи извод дали изграденото извън одобрения арх.проект, за което е получено право на строеж, представлява повече от 10% от стойността на общия обем на вила „Б”. Препятстването правото на страната да бъде изследвана възможността за обособяване на самостоятелно жилище в рамките на общия обем на вила „Б” накърнява правото и на защита и води до задържане развитието на правото.
Ответниците по касация С. С. Д. и Г. А. Е., гр. В., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 26.06.2008г. по гр.д. № 1323/2004г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на Е. О. Ш. и А. О. Ш. срещу Е. Х. ,Е. Я. , „Т” ЕО. , С. С. Д., Г. М. , Т. М. , Г. С. и Г. Е. за допускане на съдебна делба на недвижими имоти, конструктивно свързани помежду си, а именно фурна с РЗП от 119,52 кв.м. и вилна сграда с РЗП от 102,41 кв.м., представляваща вила „А” по арх.проект, изградени върху вилно място с площ от 905 кв.м., представляващо УПИ № Х* в кв.47 по плана на В. зона, гр. В..
Въззивният съд е приел, че в полза на Е. Х. е учредено от собствениците на вилното място- К. С. и О. С. право на строеж изцяло за обектите по одобрения архитектурен проект, към който препраща нот.акт № 131/1993г. Общата застроена площ на предвиденото по архитектурния проект строителство е в размер на 242,92 кв.м.. Предвиденото по проекта е за изграждане на две самостоятелно обособени като обекти жилищни сгради и гараж. Строителството е изпълнено в отклонение от учреденото право на строеж. По отношение на вила „А” не е налице ексцес и суперфициарят се легитимира като неин собственик. По отношение на вила „Б” е налице отклонение от учреденото право на строеж като е увеличен размерът на дълбочината на вилната сграда.величението с 13 кв.м. на основание чл.97 ЗС е станало собственост на собственика на главната вещ. Надстройката на гаража, представлява същевременно и пристройка на вила „Б”, откъдето е и единственият фактически достъп. По силата на чл.97 ЗС титулярът на правото на строеж на тези обекти се легитимира като собственик и на построеното в повече по отношение на тях. Възможността евентуално в бъдеще да бъде извършено преустройство с оглед обособяването на построеното в повече в самостоятелен обект е ирелевантна за производството по делба в І фаза.
Поставеният от касаторите правен въпрос за изследване възможността за обособяване на самостоятелно жилище в рамките на обема на вила „Б” при наличие на архитектурни, конструктивни и технически възможности, както и даване възможност на страната в процеса да изготви инвестиционен проект, който да представи начина на обособяване на самостоятелно жилище в рамките на общия обем на сградата, както и неговото стойностно изражение спрямо стойността и, не се възприема от настоящия съдебен състав като релевантен за изхода на делото правен въпрос, имащ значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Делото е образувано по иск за делба и е във фазата на допускането и. С решението си съдът следва да се произнесе относно наличието на съсобственост между страните и квотите им в нея. Ирелевантна е възможността за обособяване на самостоятелни обекти на собственост от построеното в отклонение от суперфицията и в тази връзка допускането на инвестиционен проект за установяване на тази възможност. Ето защо не се налага такова тълкуване на закона, при което да се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането, съобразно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.05.2009г. по гр. дело № 2522/2008 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на Е. О. Ш. и А. О. Ш. , гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.