О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4834 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Ш. срещу решение № 330 от 18.06.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 257 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 260 от 06.02.2008 г. на Д. районен съд по гр.д. № 232 от 2007 г. за осъждане на касатора да прекрати на основание чл.109 от ЗС неоснователните си действия, с които пречи на Ш. Д. Ш. и К. М. Ш. да упражняват правото си на собственост върху ? идеална част от дворно място с площ от 410 кв.м., пл. № 61, за който е отреден парцел ****, кв.3 по ЗРП на с. Г., като премахне оградната мрежа в източната част на имота и изградената от него чешма и отсече овощните дървета в имота и да заплати 338 лв. пропуснати ползи от имота за добив на селскостопанска продукция за периода от 12.05.2006 г. до 18.07.2007 г.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че с обжалваното решение съдът се произнесъл по съществени материалноправни въпроси, каквито са исковете по чл.109 от ЗС и чл.73, ал.1 от ЗС в противоречие с практиката на ВКС /решение № 723 от 1981 г. на І г.о. и решение № 3* от 1972 г. на І г.о./ и с практиката на Бургаския районен съд /решение № 766 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г./
В писмен отговор Ш. и К. Ш. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: Решението на Смолянския окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решението на Д. окръжен съд за осъждане на касатора да заплати обезщетение за пропуснати ползи от имота от добив на селскостопанска продукция за периода от 12.05.2006 г. до 18.07.2007 г. по чл.73, ал.1 от ЗС е с обжалваем интерес 338 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, в тази част жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане.
За да потвърди първоинстанционното решение относно иска с правно основание чл.109 от ЗС, въззивният съд е приел, че в частта от имота, която е определена за ползване от ищците със съдебно решение, касаторът е поставил ограда, изградил чешма и посадил овошки, възпрепятстващи извършването на строителство, за което има издадени редовни строителни книжа. Съществените за случая материалноправни въпроси са дали оградата, чешмата и дърветата пречат на ползването на имота по начина, желан от ищците /за строеж/ и дали ответникът поддържа това противоправно състояние. Без значение за изхода на спора по чл.109 от ЗС е откога са в мястото чешмата, оградата и дърветата, важно е дали касаторът ги запазва със своите действия. Касаторът не е повдигнал посочените по-горе материалноправни въпроси по точното приложение на чл.109 от ЗС. Вместо това е посочил съдебна практика, която не е в противоречие с мотивите на обжалваното решение. Цитираното от него решение № 723 от 1981 г. на І г.о. на ВС не само не противоречи, а напротив- потвърждава правилността на обжалваното решение, тъй като в него се признава възможността негаторен иск да се упражни и срещу съсобственик. Второто посочено от касатора решение № 3* от 1972 г. на ВС касае правото на собственика да иска премахване на подобренията от недобросъвестния подобрител, който не е съсобственик. Това решение няма отношение към съсобственика и от него не може да се направи извод по аргумент за противното/per argumentum a contrario/, че съсобственикът не може да бъде осъден да премахне пречещите на другия съсобственик подобрения. Посоченото решение на Бургаския районен съд пък се отнася до създадени от ответник пречки за ползването на апартамент и няма дори косвена връзка с обжалваното решение, поради което не е налице противоречива съдебна практика.
Следователно не са налице посочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд в частта относно иска по чл.109 от ЗС не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. А. Ш. срещу решение № 330 от 18.06.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 257 от 2008 г. , В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 260 от 06.02.2008 г. на Д. районен съд по гр.д. № 232 от 2007 г. за осъждане на касатора да заплати 338 лв. пропуснати пози от имота за добив на селскостопанска продукция за периода от 12.05.2006 г. до 18.07.2007 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 18.06.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 257 от 2008 г. , В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 260 от 06.02.2008 г. на Д. районен съд по гр.д. № 232 от 2007 г. за осъждане на касатора да прекрати на основание чл.109 от ЗС неоснователните си действия, с които пречи на Ш. Д. Ш. и К. М. Ш. да упражняват правото си на собственост върху ? идеална част от дворно място с площ от 410 кв.м., пл. № 61, за който е отреден парцел ****, кв.3 по ЗРП на с. Г., като премахне оградната мрежа в източната част на имота и изградената от него чешма и отсече овощните дървета в имота.
Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.