2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 01.06.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1337/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 122 от 25.02.2015 г. по ч. т. д. № 414/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба против определение № 2927 от 26.11.2014 г. по ч. гр. д. № 4090/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски окръжен съд определение № 267 от 23.09.2014 г. по т. д. № 58/2014 г., е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] по чл. 629а ТЗ за допускане на предварителни обезпечителни мерки чрез спиране на изпълнителни дела № 20138590400204 и № 20138590400198 на ЧСИ Стилияна Стефанова с рег. № 859.
Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на атакуваното определение и моли за отмяната му. Изразява несъгласие с извода, че изброяването на актовете в чл. 613а, ал. 1 ТЗ, подлежащи на касационно обжалване, е изчерпателно. Освен това, счита, че нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ съдържа противоречие относно обжалваемостта на тези актове, поради което следва да се приеме за допустим инстанционният контрол върху постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение по чл. 629а ТЗ.
Ответникът – [фирма], [населено място] – изразява становище за неправилност на обжалваното определение по съображения в писмен отговор от 31.03.2015 г.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение. Подробни аргументи за това излага в писмен отговор от 22.04.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № 2927 от 26.11.2014 г. по ч. гр. д. № 4090/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 267 от 23.09.2014 г. по т. д. № 58/2014 г. на Софийски окръжен съд и е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] по чл. 629а ТЗ за допускане на предварителни обезпечителни мерки, първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното определение не е от категорията на изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Такъв акт именно е и постановеното от Софийски окръжен съд определение № 267 от 23.09.2014 г. по т. д. № 58/2014 г. по чл. 629а, ал. 1 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки. Определението по чл. 629а ТЗ не е посочено изрично в чл. 613а, ал. 1 ТЗ като акт, който може да бъде обжалван по общия ред на ГПК, и с оглед на това обжалването му е подчинено на правилото на чл. 613а, ал. 3 ТЗ – само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Ето защо, инстанционната проверка на този акт приключва с произнасянето на апелативния съд. Определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол и затова подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, както правилно е приел първият тричленен състав на ВКС. Преценката относно допустимостта на касационния контрол на актовете в производството по несъстоятелност следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Търговския закон – Част Четвърта „Несъстоятелност”, предвид характера им на специални по отношение разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Поради това, в случая не подлежат на обсъждане предпоставките за допустимост на касационното обжалване, визирани в чл. 274, ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 от 25.02.2015 г. по ч. т. д. № 414/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: