3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 270
София, 10.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 165/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.Генерал Т. против въззивно определение на Варненския апелативен съд № 511 от 15.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 526/2010 год., с което е потвърдено определението на Добричкия окръжен съд № 389 от 09.06.2010 год., по гр.д.№ 843/2009 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
С частната касационна жалба е изложено бланкетно оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт.
В депозирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се на отсъствие на създаден от действащия ГПК процесуален ред за самостоятелна защита на направените в съдебното изпълнение деловодни разноски, определени окончателно от съдебния изпълнител, включващи и съдебно- изпълнителните такси и изчерпателно изброените от законодателя в чл.435 ГПК подлежащи на обжалване действия на последния частният жалбоподател поддържа, че обусловилият изхода на конкретното дело въпрос на процесуалното право: „Какъв е редът и с какъв иск дружеството- жалбоподател може да защити правата си в изпълнителния процес, когато взискателят въпреки липсата на вземане, осъществява действия по принудителното му събиране?” се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна, в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.274, ал.3 ГПК, съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и заявен петитум, ищецът под формата на отрицателен установителен иск срещу ЧСИ С.С. с рег.№ 739 на КЧСИ за недължимост на сумата 101 520 лв. разноски по изп.д.№ 4/2007 год., е обжалвал действията на последния, предприети в изпълнителното производство, които по силата на чл.435 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.
Изложени са съображения, че доколкото тези действия на съдебния изпълнител в производството по изп.д.№ 4/2007 год. по описа на ЧСИ С., образувано по молба на взискателя [фирма] и издаден в полза на същия изп.лист по гр.д.№ 569/2005 год. на Д. не подлежат на оспорване и по реда на чл.439 ГПК, нито по на чл.124 ГПК, а са атакуеми само по реда на чл.441 ГПК – в хипотезата на виновно неизпълнение на задълженията на ответника и причинени от това вреди на страните в изпълнителното производство, каквито доводи ищецът не въвежда, съдебният изпълнител С. се явява ненадлежна страна в процеса и предявеният срещу него иск е недопустим.
Що се касае до евентуално прекомерните деловодни разноски в рамките на изпълнителното производство и възможността за защита на страната срещу тях, то според въззивния съд, при приложимост на общото процесуално правило на чл. 78, ал.5 ГПК достъпът до съдебна защита е осигурен.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, като обуславящ за крайния правен резултат по делото попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на искания касационен контрол е доказана.
Неоснователно е позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченото основание е налице само тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост на конкретна законова разпоредба, или когато се налага да бъде изоставена създадената по приложение на закона неправилна практика или макар и правилна същата е в несъответствие с променените обществено икономически отношения, какъвто не е разглежданият случай .
Освен, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване за изясняване на съдържанието и, то наличието на създадена трайна и непротиворечива съдебна практика по приложението и, вкл. относима и към изпълнителното производство, изключва приложението на визирания селективен критерий.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че е недопустимо, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, по пътя на касационния контрол да бъдат давани конкретни указания на страната за процесуалния ред за защита на интересите и.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския апелативен съд № 511 от 15.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 526/2010 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: