О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 11.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1663 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 661/6.ІІ.2013 г. на В. М. М. от [населено място] чифлик, област В., подадена против определение № 32 на Варненския апелативен съд, ТК, от откритото с.з. на 18.І.2013 г., постановено по ч. т. дело № 659/2012 г., с което – като процесуално недопустима (поради липса на правен интерес) – е била оставена без разглеждане негова на жалба срещу първоинстанционното решение № 1315/1.VІІІ.2012 г. на Варненския ОС по т. д. № 836/2004 г.: за възобновяване на спряното по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ на пр-во по несъстоятелност на длъжника [фирма] (в несъстоятелност) и в резултат образуваното по нея частно въззивно производство е било прекратено..
Оплакванията на частния жалбоподател М. са за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на въззивната инстанция, поради което той претендира отменяването му и връщане на делото за разглеждане от същия състав на Варненския апелативен съд – „с указания за постановяване на решение по съществото на подадената въззивна жалба”. Инвокирани са доводи, че възобновяване на едно спряно /в хипотезата по ал. 1 на чл. 632 ТЗ/ пр-во по несъстоятелност не можело са извършва след изтичането на едногодишния преклузивен срок, визиран във втората алинея на същия законов текст и точно в релевирането на тази процесуална невъзможност се проявявал правният интерес на подателя на оставената без разглеждане въззивна жалба, посредством прекратяване на образуваното по нея пр-во пред Варненския апелативен съд.
Като ответник по настоящата частна жалба постоянният синдик на обявеното в несъстоятелност търговско д-во Г. Я. К. не е ангажирала свое становище по основателността на оплакванията за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на В. М. М. от [населено място] чифлик, област В., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Съгласно чл. 613а, ал. 1 ТЗ постановените от окръжните съдилищата решения „и определения”, вкл. по чл. 632, ал. 1, 2 и 4 от този закон, подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, но при съобразяване на установения в чл. 633, ал. 1 ТЗ седмодневен срок за това, започващ да тече от деня, следващ този на вписването на тези актове в търговския регистър.
Предмет на обжалване по оставената без разглеждане въззивна жалба на Вл. М. М. е било постановено на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ решение № 1315/1.VІІІ.2012 г. на Варненския ОС, ТК по т. д. № 836/04 г., за което въззивната инстанция е могла да констатира както че едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ има естеството на „преклузивен”, така и че в случая същият е изтекъл на датата 20 юли 2012 г. /съобразно датата на вписване на предходното решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ в търговския регистър: 20.VІІ.2011 г./, докато молбата на кредитор за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма] е била подадена едва на 30.VІІ.2012 г. По съображения, че практиката на ВКС била „изцяло постановена само по откази на съдилищата за възобновяване на пр-во по несъстоятелност” и след прилагане на корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ във връзката й и с чл. 230 ГПК /арг. чл. 621 ТЗ/, въззивната инстанция е приела, че възобновеното в случая производство по несъстоятелност на [фирма] ползвало всички кредитори, в това число и въззивника В. М. М. и затова последният нямал правен интерес да обжалва постановеното макар и след изтичане на преклузивния едногодишен срок положително решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Тези решаващи правни изводи на Варненския апелативен съд не може да бъдат споделени.
По аргумента за субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК- доколкото в Част ІV от Търговския закон няма особени разпоредби, следва, че приложение към процесния случай ще следва да намери нормата на чл. 64, ал. 1 от този кодекс, предвиждаща, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли съответните срокове, не се вземат предвид от съда. По аналогия следва да бъде съобразено от въззивната инстанция и правилото на чл. 231 във вр. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се преценява правният интерес на кредитор да атакува положително /възобновително/ решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ на съда по несъстоятелност. В заключение, щом законодателят е предвидил, че възобновяването на едно спряно „с решение” пр-во по несъстоятелност в хипотезата по чл. 632, ал. 1 ТЗ следва също да стане с такъв съдебен акт – „решение”, а не с определение, неприемлива се явява аргументацията на въззивния съд, основана на чл. 230 ГПК /във вр. с текста на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, отнасящ се до определенията/ за необжалваемост на това „положително” /възобновително/ решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ – „като ползващо всички кредитори”. С оглед това атакуваното прекратително определение на Варненския апелативен съд ще следва да се отмени, като делото бъде върнато на същия негов състав: за произнасяне по съществото на подадената от кредитора с прието вземане В. М. М. от [населено място] чифлик, област В. въззивна жалба с вх. № 24929/7.VІІІ.2012 г. по описа на ОС-Варна срещу решението му от 1.VІІІ.2012 г. по чл. 632, ал. 2 ТЗ, постановено по т. д. № 836/04 г. Ще следва да бъде съобразено и постановеното в пр-во по чл. 288 ГПК Опр. № 360/11.V.2012 г. на състав от І-во то. на ВКС по т. д. № 152/2012 г., с което е била счетена за процесуално допустима касационна жалба срещу въззивно решение за възобновяване /по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ/ на спряно по първата алинея на този законов текст пр-во по несъстоятелност.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 32/18.І.2013 г. на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по ч. т.дело № 659/2012 г.,
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на този въззивен съд за произнасяне по съществото на подадената от кредитора с прието вземане В. М. М. от [населено място] чифлик, област В. въззивна жалба с вх. № 24929/7.VІІІ.2012 г. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното от последния на 1.VІІІ.2012 г. възобновително решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ по т. д. № 836/2004 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2