О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 13.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3453/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. и К. М. К. – двамата от [населено място], против въззивно решение № 618 от 31.03.2014 г., постановено по гр. д. № 96/2014 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 6310 от 29.08.2013 г. по гр. д. № 6377/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от М. К. и К. К. срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над сумите 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на исковете по чл.226, ал.1 КЗ в пълен размер с присъждане на разноски. Касаторите навеждат оплакване, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не е изпълнил задължителните указания в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, изискващи обсъждане на всички факти и обстоятелства, които са от значение за понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържат, че съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с принципа за справедливост, като не е взел предвид съществените за спора факти, че пострадалият е бил единственото им дете и че тяхната възраст не им позволява да имат повече биологични деца.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., по следния правен въпрос от значение за изхода на делото : „Следва ли съдът при прилагането на чл.52 ЗЗД да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, в частност обстоятелството, че пострадалият е единствено дете на родителите си, а те от своя страна са на възраст, която не им позволява да имат други свои деца”.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], не заявява становище по искането на ищците за допускане на касационно обжалване и по основателността на касационната жалба.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от ЗК [фирма] срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по гр. д. № 6377/2011 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на касатора – ответник да заплати на двамата ищци обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ в размер на по 100 000 лв. В жалбата се сочи, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон на решаващия извод на съда за осъществен деликт от участвалия в произшествието водач на превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗК [фирма]. Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторите – ищци изразяват становище за неоснователност на насрещната касационна жалба по съображения в писмен отговор от 29.10.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
По касационната жалба на М. Г. К. и К. М. К. :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. и К. К. срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над 100 000 лв. до 150 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че присъдените от първоинстанционния съд по 100 000 лв. на всеки от ищците представляват справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от същите по повод смъртта на единствения им син М. К., причинена при пътно-транспортно произшествие на 02.10.2006 г. от водача на превозно средство Б. Н., застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК [фирма]. Въззивният съд е преценил, че обезщетението от 100 000 лв. е определено в съответствие с указанията в ППВС № 4/1968 г., като са съобразени всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства – възрастта на пострадалия и на неговите родители, степента на родствена близост между ищците и пострадалия, съществувалите между пострадалия и родителите му отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа, тежестта на понесените от ищците страдания за загубата на техния син.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от касаторите – ищци част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите – ищци са посочили като значим за изхода на делото въпроса дали при прилагането на чл.52 ЗЗД съдът следва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в частност обстоятелството, че пострадалият е единствено дете на родителите си, а те от своя страна са на възраст, която не им позволява да имат други деца. Поставеният въпрос е изграден върху въведеното с касационната жалба оплакване, че въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като не е съобразил релевантните от гледна точка на принципа за справедливост факти, че пострадалият е бил единствено дете на касаторите и че възрастта на последните не им позволява да имат други биологични деца. Нарушението на чл.52 ЗЗД съставлява основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, което е от значение за правилността на решението и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол. Извън изложеното, посоченият въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като частичното отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ не е последица от неговото разрешаване от въззивния съд. От мотивите към обжалваното решение е видно, че при формиране на изводите си за размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид както възрастта на двамата ищци /сега касатори/, така и факта, че в резултат на пътно-транспортното произшествие те са изгубили единственото си дете. С оглед на това не би могло да се приеме, че неприсъждането на пълния размер на претендираните с исковете обезщетения е резултат от необсъждане на сочените от касаторите правнорелевантни факти.
Не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по размера на обезщетенията за неимуществени вреди при съобразяване на всички указани в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС общи критерии, които имат значение за прилагане на залегналия в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. При определяне на обезщетенията са взети предвид момента на реализиране на увреждащото ПТП, степента на родствена близост между пострадалия и ищците – негови родители, възрастта на пострадалия и на родителите, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и родителите му житейски отношения и цялостното неблагоприятно отражение на събитието върху живота и психоемоционалното състояние на претендиращите обезщетение лица. Отчитайки посочените обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД, въззивният съд не се е отклонил от сочената от касаторите задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т. д. № 177/27.10.2009 г. на ВКС, ІІ т. о., а е постановил решението си в пълно съответствие с нея. Поради това не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол в обжалваната от касаторите – ищци част. Въпросът дали съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД е относим към правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 96/2014 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от ищците М. К. и К. К. част.
По насрещната касационна жалба на ЗК [фирма] :
Съгласно чл.287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Недопускането на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната от касаторите – ищци част съставлява процесуална пречка за разглеждане по същество на касационната жалба, поради което и на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на ответника следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, на основание чл.288 ГПК и чл.287, ал.4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 618 от 31.03.2014 г., постановено по гр. д. № 96/2014 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6310 от 29.08.2013 г. по гр. д. № 6377/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от М. Г. К. и К. М. К. срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над сумите 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на ЗК [фирма] срещу въззивно решение № 618 от 31.03.2014 г., постановено по гр. д. № 96/2014 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6310 от 29.08.2013 г. по гр. д. № 6377/2011 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането на ЗК [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на М. Г. К. и К. М. К. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :