3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр.София, 13 март 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4245 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. В., представляван от адв.Р. С., срещу въззивно решение №V-54/ 17.06.2016г., постановено по възз.гр.д.№746/2016г. на Окръжен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение №24/05.02.2016г. по гр.д.№805/2015г. на РС – Несебър, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Г. Д. В. иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото да ползва собствения си недвижим имот /жилище в [населено място]/ за периода 2010 г. – 2015 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е преповторил доводите си за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Същевременно поддържа, че касационният контрол следва да се допусне, поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпросите – за задължението на въззивния съд „да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и да вземе отношение по доводите и възраженията на страните”, като „изложи правни изводи подкрепящи крайния съдебен акт”; както и „относно правото на иск по чл.59 ЗЗД”, когато на действителния собственик се пречи да ползва имота си, или да реализира доходи от него.
Ответникът по жалбата – Г. Д. В., в срока по чл.287 ГПК, е представил писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.59 ЗЗД, въззивният съд след съвкупен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, е приел, че касаторът – ищец, чиято е доказателствената тежест, не е установил правно релевантните за спорното право факти – че ответникът по делото лично или чрез трети лица е ползвал без основание процесния имот, или че е осуетил, респ. препятствал достъпа на собственика до жилището му; че в резултат на такива действия касаторът е бил лишен от възможността да ползва имота си, или да реализира доходи от него. Съдът е посочил, че събраните по делото доказателства установяват влошени отношения между страните /син и баща/, които датират от години, както и обстоятелството, че от 2005г. ищецът Д. В. се е изнесъл от жилището си и не живее в него. Прието е още, че за изследвания период 2010г. -2015г. неползването на жилищния етаж от собственика не се дължи на установена от ответника фактическа власт върху него, или на създадени от последния технически препятствия, прегради или друго, поради което не е налице обедняване на ищеца, произтичащо от неправомерно и без основание отстраняване от имота, респ. не е налице обогатяване на ответника за сметка на собственика.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на практика липсват изведени правни въпроси с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Изложението преповтаря доводите в касационната жалба за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения във връзка със задължението на въззивния съд да мотивира акта си и за необоснованост на направените изводи относно липсата на предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Многократно в практиката си ВКС е разяснявал, че обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл.280 ал.1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл.281 ГПК.
В случая, въззивната инстанция е приела, че собственикът – ищец поначало има право да претендира от държателя – ответник, който се намира без правно основание в имота, обезщетение за ползването, от което е лишен; както и че отношенията между страните, съгласно разрешението по т.9 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, се уреждат от общия състав на института на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. Претенцията е счетена за неоснователна, тъй като е прието, че ответникът не държи лично или чрез другиго имота на ищеца, т.е. няма качеството на държател, нито препятства по някакъв начин ползването му от страна на собственика. Несъгласието на касатора с този анализ и оценка на доказателствата от страна на въззивния съд и оспорването на обосноваността на изводите, каквито доводи съдържа изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не е предмет на производството по чл.288 ГПК и не е основание за допускане на касационния контрол. Приложените от касатора копия от съдебни решения са неотносими, при липсата на изведен конкретен правен въпрос, в контекста на който разрешенията в тях биха могли да бъдат обсъждани.
При този изход на делото, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските за тази инстанция е основателно и доказано за сумата 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-54/ 17.06.2016г., постановено по възз.гр.д.№746/2016г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. Г. В., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Г. Д. В., с ЕГН – [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 700 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.